Женя живееше в селото с баба си. Майка му го изоставила веднага след раждането му и изчезнала някъде. Един ден към него се приближил съсед и го помолил да му помогне да намери една изгубена крава. Близо до една изоставена стара ферма Женка чува странен хленчещ звук. Изплаши се до смърт, но последва звука.
Най-големият му страх беше, че това може да е мишка. Той видя червена топка на новородено кученце. Сигурно го бяха захвърлили в някоя стара ферма и го бяха оставили да умре. Оттук идва и името му Foundling. Женя щял да вземе кученцето при себе си, но се страхувал, че баба му няма да го приеме, затова помислил къде да го скрие.
Реши да го скрие точно там, в изоставената ферма. Според него това беше най-удобното и надеждно място. Женя построи нещо като развъдник от една дупка и картонена кутия. За щастие беше лято и кучето не замръзна. Дойде септември. Започна учебната година.
След училище той събира всичко, което е годно за ядене, и бяга при своя леяр. Един ден той се върна в кошарата, но леличката я нямаше. Той много се изплашил и започнал да го търси, но безуспешно. Беше се стъмнило. Отчаян, той се запъти към къщата, но… изведнъж чу хленчене и се затича към звука.
Беше сигурен, че това е леличката. Целият изпокъсан и овехтял, той куцаше на предната си лапа. Сигурно го бяха пребили големи кучета. О, как крещеше баба му, когато се прибираше късно и целият в кал. Есента навлизаше в своя живот. Беше време за дъждовете.
Дупката, в която спяло кученцето, се наводнила с вода и кученцето започнало да замръзва. Женя не успя да изолира кошарата. През зимата той не знаеше какво да прави. Държеше го близо до тялото си и се опитваше да го стопли, въпреки че беше измръзнал до кости. Той се прибра късно и целият в кал.
Баба му се караше на Женя и не можеше да разбере къде е и защо е покрит с кал. Един ден, докато стопляла наметалото, Женя се разтреперил и се разболял. Вдигнал висока температура, пристигнали фелдшерите и му поставили диагноза остър бронхит и покой на легло.
Колкото и усърдно да лекувала бабата внука си, нищо не помагало: температурата не спадала, а той постоянно плачел – цялата му възглавница била мокра. А Женка все се опитваше да избяга някъде. Без да може да разбере какво се случва, бабата решила да отиде при съседката си и да разбере защо внукът ѝ се е променил, след като е намерил кравата.
Съседката ѝ разказала за тайната на внука ѝ. Баба хвърлила шал върху себе си и изтичала до старата ферма, взела Находчивия, занесла го вкъщи, нахранила го, изкъпала го и го сложила до Женя. Тя отиде в кухнята и извика оттам: ⁃Събудете се, изедници, време е да ядете, ще спите така цял живот.
Женя се събуди от това, че е била облизвана от леличката. Той беше толкова щастлив и развълнуван, че треската му спадна и той се излекува напълно. Сега Женя вече не се страхува от баба си, защото знае, че тя е най-милият човек на света.