Сутрините никога не са добри. Лиза се събуди и върху нея капеше вода. Отвори очи и веднага скочи от леглото. “По дяволите, наводняват се”, помисли си Лиза и изтича при съседката си. Антонина Петровна, самотна старица, живееше на последния етаж.
Тя стоеше като стълб. Жената не разбираше защо кранчето тече. “О, бебе, толкова съжалявам. Не знам как се е случило”, каза Антонина Петровна и почти се разплака. “Не се притеснявай, ще извикаме водопроводчик”, успокои пенсионерката Лиза. Водопроводчикът пристигнал и отстранил повредата.
Той беше изненадан, че кранът не се е счупил по-рано. Когато мъжът си тръгна, Лиза слезе в апартамента си, за да се прибере. Тя прекара целия почивен ден в търкане на пода. Когато приключи, се поинтересува как ли е Антонина Петровна.”Антонина Петровна, дойдох да ви помогна.
Седни, на твоята възраст не бива да миеш пода”, извика момичето от коридора. “Лиза, кажи ми колко трябва да ти дам за ремонта. Ще събера парите и ще ти ги дам веднага”, каза пенсионерката. “Какви пари? По-добре си сложете чая”, попитала тя.
След като момичето подсуши пода и почисти наводнението в дома на пенсионера, те седнаха да пият чай. – Нямате ли роднини или деца? Не сме се обаждали на никого да ни се притече на помощ, затова се чудя. Имам само една дъщеря, тя живее със съпруга си в Германия.
Знаеш ли, Лиз, изживях толкова интересен живот. Когато бях млада, никога не заспивах. Винаги имаше някой наоколо, а сега дори съм свикнала да бъда сама”, споделя пенсионерката с Лиза. “И никога не си била омъжена? Когато бях млада, ценях свободата си.
Не можех да си представя мъж до себе си. Мислех, че той ще ме ограничава във всичко. А не исках да се превръщам в домакиня. Ето защо никога не съм имала дългосрочна връзка с никого. Сменях мъжете като ръкавици. Но един ден се разведох със съпруга си и месец по-късно разбрах, че съм бременна.
По онова време бях водеща актриса в театъра и нямах нужда от дете. Но не можах да се отърва от него и родих дъщеря. Обичам я с цялото си сърце. Сега ми се иска да се бях оженил за нея. Понякога съм много самотна – въздъхна Антонина Петровна. “Сега не си сама, имаш мен – каза Лиза. Лиза посещава пенсионерката всеки ден и ѝ помага в домакинската работа. Те се превърнали в най-близкото нещо до семейството.