Дядото на стария художник живеел тихо и спокойно в селото и не очаквал никаква радост. Главното е, че не трябва да има скръб, а може да се живее и без радост. Той погребал жена си и това го накарало да се чувства много потиснат. Той имал син, който живеел в града.
Беше голям бизнесмен, а съпругата му очакваше дете. Така че дядото очакваше с нетърпение своя внук. Една нощ той се събудил внезапно и отначало се зачудил защо е станал толкова внезапно. После разбрал, че се е родил внукът му. Дядото веднага се обадил на сина си: “Да, роди се момче.
Сега вече официално си дядо. И щастието му нямаше граници, дядото веднага започна да събира багажа, за да отиде при внука си в града. Но след час Син се обади отново: “Дядо, не се притеснявай, но при сина на Дуна се роди момче… искаме да го дадем в приемно семейство.
“Все още сме млади, ще имаме време да родим здрави деца.” – Хайде, той е ваше дете. Той вече диша, чуди се, живее! “Хората не искат да се отказват от кучета и котки, но ти толкова лесно искаш да се откажеш от едно дете.” – Дядо, не го поправяй. Аз съм голям бизнесмен, нямам нужда от такова петно върху кариерата и живота си.
След това дядо ми си събрал багажа и отишъл в града, за да осинови момчето. И всичко се получи, като го нарекоха Пити. Когато синът разбрал, че дядо му е осиновил внук, двамата веднага спрели да общуват. През първите няколко години съседката му Люба му помага да се справи с момчето.
А после свикна и сам. Сменяше пелените, хранеше ги, обличаше ги и ги слагаше да спят. Момчето и дядо му бяха като вода и въздух. Когато Петро пораснал, проявил голям интерес към рисуването, искал да стане художник, също като дядо си. По това време в семейството се раждат две здрави момичета.
Но семейството изобщо не общува с Петя. И тогава се случило нещастието: дядо ми имал инфекция. След това той стана инвалид и можеше да се придвижва само с инвалидна количка. Петя вече е на 14 години и може да се грижи за себе си и за дядо си. Ходел до магазина и сам си приготвял обяда.
Но винаги рисуваше. Дядо му се чудеше как ще живее Петя, когато не е в състояние да го прави. Затова баща му изпрати своя приятел колекционер при дядо му, за да купи нещо от гордия старец. Колекционерът разглеждал картините на дядото без особен интерес, но изведнъж попаднал на творбите на момчето – те поразили колекционера.
-“Готов съм да купя всички творби на Петя. Това е прекрасно! Бяха спечелили повече пари от работата на Петя, отколкото дядо му някога е печелил дори в най-добрите си дни. И тогава се успокои: сега вече беше ясно как Петя ще може да се издържа в бъдеще.