През последната година отношенията ми с 15-годишния ми син се влошиха до степен, от която няма връщане назад. Какво мога да направя с него? Тийнейджърът … иска да опита всичко, да научи всичко. След няколко инцидента с неразбираеми компании и уебсайтове в интернет той губи всякаква увереност в себе си.
Синът ми започна да се занимава със смесени бойни изкуства. Бях доволна от това, защото поне пренасочваше енергията си в правилната посока, а с началото на секцията се научи на дисциплина. Заниманията му започваха в 6 ч. Завършваше в 8 ч. и се прибираше у дома с метрото.
Наскоро на сина ми му предстоеше състезание, той започна да тренира с две групи и се подготвяше на 200%. Сега той се прибираше вкъщи в 10 часа. И не, не се притеснявах, защото колкото и да беше мързеливец, той беше отговорен човек, никога не закъсняваше, а конкуренцията го мотивираше още повече да се придържа към строг график.
Един ден синът ми нахлу в къщата. Тази дума е по-подходяща от всякога. Той току-що беше нахлул. Якето му беше скъсано, а едната каишка на раницата му висеше на косъм.Това не беше първият път, в който се прибираше така. Вече два пъти беше влизал в схватки.
Надявах се, че се е променил, че е пораснал, но уви. Понечих да му изкрещя, но той започна: “Мамо, послушай ме – дъхът му беше накъсан, – имаше едно момиче, което беше само… и един мъж… просто го блъснах… помогнах му да си свали якето, донесох му вода. Той си пое дъх и започна да говори.
Докато синът му слизаше от метрото, той чу как едно момиче крещи, или по-скоро пищи. Синът побягнал по посока на странния звук. Писъците идвали от входа на изоставена къща. Синът ми сигурно се е почувствал като филмов герой в този момент. Тогава започна истинската суматоха.
Приятелят ми видя как един мъж дърпа якето на едно момиче, а то се опитва да се освободи, но не може. Синът ми изрита мъжа и го удари. Слава Богу, мъжът беше пиян и слаб. Синът ми бързо го свали на земята, а момичето се възползва от възможността да избяга.
Синът не знаеше какво се е случило с противника му. Опита се да намери момичето, за да разбере дали е добре, но нямаше и следа от нея. Честно казано, не повярвах веднага, но и не изкрещях на сина си. Той се обиди, че не съм похвалил героичната му постъпка – помислих си, че “лъже толкова добре, че си вярва”.
Два дни по-късно едно момиче на около 20 години почука на вратата ни. Тя беше с майка си. Те дойдоха да ми благодарят за това, че съм толкова смел и добър човек. Отначало не разбрах, но те говореха за сина ми. Гостите ни му предложиха солидна сума пари като благодарност, защото синът ми беше изложил живота и здравето си на риск, за да спаси непознат човек.
Той отказа парите и ме погледна лукаво. Когато останахме сами, му се извиних. Много се срамувах. Сега гледам на сина си със съвсем други очи. Оказва се, че един истински герой живее под един покрив с мен, а аз го обвинявах в лъжа. След това започнах да се отнасям към сина си по различен начин. Питам го за мнението му за всичко, защото вече го смятам за истински възрастен мъж.