Живея с Олег на граждански брак от 4 години. Но наскоро решихме, че искаме да сключим официален брак. Подадохме молба в службата по вписванията и ни дадоха още един месец да помислим. През този период ме изпратиха в командировка в друг град, не исках да ходя, но това беше работата ми и нямах избор.
С Олег непрекъснато говорехме по телефона и си кореспондирахме. А сега оставаха още няколко дни и аз найВсяка вечер, преди да си легна, разговарях с любимия си. Планирахме сватбата си, обсъждахме всички подробности, списъка с гостите, менюто. Винаги му казвах колко много го обичам, а той ми отвръщаше с взаимност.
Той сложи слушалката и аз също се канех да я сложа, когато изведнъж чух познат глас. Беше жена, Олег беше забравил да изключи телефона си и аз чух разговора им. Когато започнах да се вслушвам в гласа на жената, разбрах, че това е най-добрата ми приятелка.
А най-лошото беше, че и двамата се смееха на мен, на идеите ми за сватбата и съвместното ни бъдеще. В този момент бях толкова отвратена, че той обсъждаше връзката ни с нея. Тогава приятелят ми започна да говори за това, че изобщо не съм красива и че той заслужава по-добра съпруга.
В крайна сметка всичко се успокои и тъкмо се канех да окача слушалката, когато чух стонове и викове. Тогава разбрах всичко, но не можех да го повярвам напълно. Плаках цяла нощ, защото не исках да призная, че това се е случило с мен. На следващия ден се обадих на приятелката си и се престорих, че не знам нищо.
Започнах да й разказвам, че вече не обичам Олег и не искам да се оженим. След като му казах всичко това на един дъх, сложих слушалката. Разбира се, той се обаждаше и пишеше, но аз не отговарях. През последните няколко дни бях в командировка и просто плачех. Когато се върнах у дома, Олег беше на работа.
Опаковах си нещата и се преместих в апартамент под наем. Той започна да ме търси и ме намери, когато се връщах от работа. Тогава изкрещя на цялата улица колко съм безсрамна и как съм могла да му направя това. Че е прекарал цели четири години с мен, а сега аз го изхвърлям от живота си.
След това последваха обидите, а аз просто се отвращавах да го гледам. После ми предложиха работа в друг град и аз я приех, защото нямаше какво да ме задържи тук. Оттогава минаха три години, а аз не общувам нито с него, нито с приятеля си. Едва сега се чувствам по-добре, събрах сили и започнах да живея щастливо…-накрая трябваше да се върна у дома.
