Меко казано, съседите на Надя не бяха порядъчни хора. В съседния апартамент живеела нейна приятелка, но тя вече била починала. И сега бабата на Надя е заобиколена само от нагли хулигани. От детството си баба Надя се страхува от кучета, дори от най-малките.
Съседите ѝ имат огромно чистокръвно куче, което ръмжи през цялото време. Всеки път, когато бабата на Надя се връща от магазина, съседите нарочно пускат кучето си на разходка.Веднъж, на стълбите, едно куче така изплаши баба ми, че тя се хвана за сърцето: “Трябва поне да си гледаш кучето, то може да те ухапе.”
– Престани да мърмориш, старица. Не е нужно да се преструваш, че се чувстваш зле, и да проклинаш кучето. В магазина децата на съседите решиха да дадат урок на баба Надя за това, че не харесва кучето им. Те подхвърлиха в кошницата ѝ едно полуотворено сладко.
Когато бабата на Надя слагаше покупките на касата, капакът се изхлузи и цялото съдържание се изсипа върху хляба. Бабата на Надя трябваше да плати за сладкото, което не беше взела, а също така трябваше да изпере мръсните си дрехи. Един ден внукът на Надя дойде на гости на баба ѝ. Той рядко бил в района, работел много в столицата.
Вечерта чул, че музиката на съседите му звучи много силно. “Какъв е този шум?” “Винаги е така, свикнал съм с него, дори заспивам на него. Отначало внукът учтиво помолил съседите да намалят музиката.
Но съседите били пияни и казали няколко обидни думи на внука. Но той не се примирил и извикал полиция с подкрепление. Така изплашил съседите, че сега те гледат на баба Надя с уважение и страх, винаги я поздравяват, дори отварят вратата на входа.
