Наследих селска къща от баба си. Със съпруга ми решихме да я превърнем в наша лятна вила. Къщата е доста уютна, има красива градина, която ни дава възможност да се отпуснем през почивните дни от шума и суетата на града. Децата също обичат вилата.
Всеки път с нетърпение очакват уикенда, за да излязат от града и да тичат боси по зелената трева. Това лято свекърва ми и снаха ми дойдоха в нашата вила с трите си деца на възраст от 9 до 13 години. Появиха се без предупреждение и с усмивка на лице заявиха, че ще останат за цялата ваканция.
Отначало не се притесних: къщата е голяма, има достатъчно място за всички. Със съпруга ми обаче не си представяхме, че ще броим дните до края на празниците. Първо, градината.Всичко се дължеше на мен и на съпруга ми. През цялото лято никой от гостите не предложи да ни помогне.
Помолих съпруга ми да поговори със семейството си, като му казах, че са идвали във вилата, която по документи и по право беше моя, през цялото лято, но те дори не се опитаха да ни помогнат по някакъв начин. Съпругът ми поговори с тях, те измърмориха нещо и това беше забравено.
Най-големият ми син пръв си изпусна нервите, защото му беше омръзнало свекърва ми да ме гони из парцела по различни дела. Мама работи тук от сутрин до вечер, а вие идвате тук, сякаш е курорт. Всички искат да си почиват тук, включително и майка ти.
Можете ли да направите нещо, за да й помогнете, или какъв пример давате на внуците си? Свекърва ми и снаха ми вдигнаха голям шум. Започнаха да опаковат предизвикателно, но преди да си тръгнат, казаха, че със сигурност ще се върнат следващото лято, и накрая добавиха:
-Може би дотогава синът ви ще се вразуми. Аз не спорих, но съпругът ми реши да сложи край на това: – “Тук никой няма да обслужва никого. Ако искате да се отпуснете, отидете в санаториум. След това най-накрая издишахме свободно. Дори не сме получавали обаждания от тях. Прекрасно е!
