В един момент отношенията ми с дъщеря ми рязко се влошиха. Вината беше нейна, или по-скоро на моя апартамент. Факт е, че дъщеря ми и съпругът ѝ живеят в апартамент, който ѝ подарих. Според документите апартаментът принадлежи на мен, а съпругът на дъщеря ми не го харесва.
Когато бях млада, страдах не само заради липсата на собствено жилище. Майка ми има непоносим характер. Броях дните до момента, в който ще се изнеса от дома ѝ. С пот и сълзи се сдобих със собствено жилище. От собствен опит знам колко труден е този въпрос.
Исках най-доброто за дъщеря си и затова реших да ѝ осигуря минимален начален капитал. Дълго време спестявах за апартамента на дъщеря ми и накрая успях да купя двустаен апартамент.Преместих се там и дадох двустайната си стая на дъщеря ми.
Сега съпругът на дъщеря ми прави скандали за апартамента от нищо. По някаква причина той е убеден, че този апартамент вече не трябва да е мой според документите. Зет ми наби нещо в главата на дъщеря ми, като каза, че могат да се откажат от моя апартамент и да си купят тристаен апартамент за парите, и то свой.
По интернет, разбира се, но каква е голямата работа? Знам откъде духа вятърът… Зет ми няма нищо – от думата “нищо”. Когато всичко върви според плановете му за апартамента и след това той и дъщеря му се разведат, ще излезе от водата с половината си къща, защото за три години от живота си не е инвестирал нито стотинка в семейството!
Зет ми казва, че ако не възнамерявам да помогна на семейството им, т.е. не искам да се откажа от апартамента си, то това е сериозен показател, че не обичам нито него, нито дъщеря си. Дъщеря ми мисли по същия начин. Или по-скоро тя мисли като мъж. Не знам откъде се е сдобила с такава сляпа глупост.
Изглеждаше интелигентно момиче… Но аз не харесах зетя си веднага. Но си помислих, че това е нормална реакция на майка, и не казах нищо на дъщеря ми. Едва сега дъщеря ми се обиди от мен. Казва, че по принцип не искам да виждам доброто в мъжа ѝ, но, разбира се, в него няма такова.
