Когато се прибирах от работа, винаги ядях вкусна храна, приготвена от майка ми. Тя живееше с мен и съпругата ми и беше главният готвач в къщата, защото през целия си живот беше работила в ресторант. От дете обичах домашно приготвените кюфтета, наденички и котлети на майка ми.
Въпреки че е имало моменти, когато съпругата ми е готвела за мен, което също е било доста вкусно, бях сигурен, че Марина е мързелива. В края на краищата, защо да си правя труда да стоя пред печката, когато майка ми можеше да сготви и да почисти всичко?
Винаги се радвах на възможността да вечерям насаме с майка ми, защото Марина често отказваше, като казваше, че вече е яла или че не е гладна. Тайно се възмущавах, че не ме чака да дойда да вечерям с нея. Майка ми казваше, че Марина просто е мързелива и не прави нищо по цял ден, изяждайки трудно спечелените ми пари и своята пенсия.
Тя ми набиваше това в главата месеци наред и един ден се прибрах вкъщи и открих, че Марина я няма. Майка ми разпространи лъжата, че Марина ме е напуснала заради друг мъж, но аз имах благоразумието да се свържа със свекърва ми.
Тя разкри истината, че майка ми е забранила на Марина да готви или дори да се докосва до храна, натоварвайки я с домакинска работа и оставяйки я гладна. Майка ми казваше: “Който не работи, той не яде”. Бях сляп и не осъзнавах, че съпругата ми страда в дома ни, и всичко това се дължеше на ревността и жестокостта на майка ми.
В крайна сметка Марина си намери нова работа, стана отново щастлива и възвърна здравето си. Въпреки че й се извинявах и я молех да се върне, тя отказа да се върне в дома на майка ми и реши да наеме апартамент.
Страхувах се да попитам дали мога да се преместя при нея от страх да не ме отхвърли, особено след гневната тирада на майка ѝ. Осъзнах, че майките невинаги са мили, особено когато става въпрос за няколко техни деца.