Съпругът ми и аз винаги сме обичали животните. След като имахме къща, можехме да си позволим лукса да отглеждаме домашни любимци, така че имахме четири котки. Наскоро намерихме изтощено двумесечно коте по време на разходка.
Тъй като не успяхме да му намерим нов дом, решихме да го присъединим към нашето семейство. Когато майка ми ни дойде на гости, реакцията ѝ беше драматична. Никога не е обичала животни, затова започна да ни се кара, наричайки къщата ни огнище на зараза.
Въпреки това котките ни винаги бяха добре поддържани, здрави и чисти. Държеше се добре и не създаваше твърде много проблеми. Отношението на майка ми към дома ни беше доста смущаващо, което я правеше рядък гост.
Тя дори успя да провали рождения ден на сина ми, като създаде някаква необяснима “суматоха” около новото ни коте, обвини съпруга ми и мен в егоизъм и предложи да се подложим на психиатрична експертиза.
Заплашваше да ни докладва на службата за закрила на детето, като постоянно питаше дали на синовете ни им харесва да живеят с “куп бездомни котки”. От друга страна, синовете ни обичаха котките и активно се грижеха за тях.
Бяхме доволни от живота си и от котките си, които служеха и като ефективни ловци на мишки и змии. Постоянните оплаквания на майка ми от котките ни станаха досадни и накрая започнах да се страхувам да я оставя сама с тях, знаейки за предишните ѝ неуспешни опити да се отърве от тях.
Напоследък тя се отдръпна от нас, което съпругът ми изглежда оценява, но на децата им липсва баба. Никой не знае как ще се развият събитията по-нататък.
