Когато бях само на 7 години, майка ми почина и бях отгледана от строга баба, която не ме харесваше, защото приличах на майка си.
Сега, като омъжена жена с две деца, никога не съм предполагала, че ще имам свекърва, която да запълни празнината след смъртта на майка ми.
Майката на съпруга ми, Тамара Василиевна, не беше като баба ми.Тя обичаше децата ни, помагаше им и никога не се намесваше в отношенията ни.
Винаги беше насреща, за да сподели мислите си, да помири споровете или да ми помогне в домакинската работа. На неотдавнашния рожден ден на Тамара двамата със съпруга ми решихме да ѝ купим мечтания подарък – модерна електрическа печка, на която тя се зарадва.
Но това, което направи след това, ни изуми. Тя ми връчи ключовете за колата – подарък за мен – с думите, че не може да търпи повече да гледа как аз и децата използваме обществения транспорт.
Бях в захлас: тя ми беше подарила кола за рождения си ден. Тогава разбрах, че свекърва ми е истински подарък от съдбата, който ми дава пример за това каква свекърва се надявам да бъда в бъдеще.
Нейната доброта и самоотверженост ме научиха на истинското значение на семейната любов.
