В близост до квартала ми имаше малък пазар, на който селяните продаваха предимно домашни продукти като зеленчуци, плодове, мляко и цветя.
Конкуренцията беше жестока и някои продавачи дори се преместиха в близкия парк. Често купувах неща от възрастни продавачи след работа, съчувствайки на трудностите им.
Освен това домашно приготвената храна беше много по-вкусна от купената в магазина.Една вечер, на път за вкъщи, видях слаба, посивяла старица, която продаваше малини в пластмасови чашки.
Всички я избягваха, докато не се приближих до нея и не я попитах за цената. Докато посягах към портфейла си, една жена, която бих нарекла “гримьорка”, с дълги мигли, нокти, коса и дрънкащи бижута, също попита за цената.
Баба ми каза, че продава малини, за да хване автобус до селото ѝ. Тогава добре облечената дама извади банкнота от 5000 гривни и каза на баба ми, че взима продукцията ѝ.
Оказа се, че тя е собственик на сладкарница и търси малини за десерти. Баба ми й благодари сърдечно, като благослови нея и семейството й.
Жената се усмихна и си тръгна, оставяйки ме с топлото чувство, че съм станала свидетел на такава мила и щедра постъпка.
