Оля се радваше, че се е прибрала от работа. Сутринта всичко беше както обикновено: тя стана по-рано от всички останали, приготви закуска, нахрани съпруга си и дъщеря си. След като завела дъщеря си на училище, тя отишла на работа. Минал само час, когато получила обаждане от секретарката на шефа си, че шефът ѝ я вика спешно.
Оля беше малко уплашена. “Изглежда нямаше за какво да му се скара, но тогава защо й се обажда?” – помисли си тя. “Олга Владимировна, седнете – каза със спокоен глас Игор Константинович, – имам важен разговор с вас, който ще определи бъдещата ви кариера. Оля объркано погледна шефа си.
В главата ѝ се въртяха най-различни мисли. Работеше във фирмата от седем години и дори когато я издигнаха за началник на отдел, Игор Константинович не я беше повикал при себе си. “Значи иска да я уволни – помисли си тя, – въпреки че нейният отдел е свършил чудесна работа този месец.”
“Олга Владимировна, не се притеснявайте – каза шефът с усмивка.- Отдавна ви наблюдавам като колега; разбира се, харесва ми начинът, по който подхождате към подчинените си. Те ви уважават, но се страхуват от вас. Освен това дават най-доброто от себе си и очакват да ги похвалите.
Много ми харесва тази стратегия и тактика. Три седмици по-късно Игор Викторович, моят заместник, подава оставка. Премества се в друг град със семейството си. Бих искал да ви предложа неговата работа. “Какво мислиш?” Оля беше шокирана от мълчанието, но се усмихна.
И преди да започне да ти предава делата, исках да ти предложа да отидем на почивка за няколко седмици. Разбира се, отпускът ще бъде платен. Ще имаш няколко седмици почивка, а след седмица ще поемеш всички дела. “Разбира се – съгласи се Оля. Тя искаше да скача като малко момиченце!
Но беше невъзможно да го покаже. А сега се прибираше у дома. По този повод реши да се разходи из парка и да се полюбува на природата. Напоследък работеше много и нямаше възможност да се разхожда безгрижно. Вървеше и си мислеше къде ще отидат на почивка през лятото.
Преди искаха да отидат в Турция, но сега, с новата си длъжност и заплата, можеха да отидат на островите, за които бяха чели толкова много с дъщеря си. Вкъщи нямаше никой. Съпругът ѝ беше на работа, а дъщеря ѝ Елена още не се беше прибрала от училище. Оля решава да приготви нещо специално за случая и отива в магазина.
Купи много вкусотии. Беше щастлива да се прибере у дома. Срещна съседката си на входа на сградата. “Оля, защо не си на работа? Уволниха те или нещо такова?” Оля реши да не казва на съседката си за повишението. Тя винаги гледаше със завист семейството им, а имаше за какво да завижда: щастливо семейство, което живее в собствен апартамент, хубава кола, бавачка за дъщеря им и ходят на почивка в чужбина.
Затова Оля кимна и дори се опита да запази лицето си, за да не изглежда тъжно. После се прибра у дома. Когато влезе в апартамента, тя се засмя. Следобед дъщеря ѝ се прибра, Оля я нахрани с обяд и започнаха да се готвят за вечеря. Виктор беше уморен на връщане от работа.
Не, не беше работил много, но днес трябваше наистина да свърши нещо, вместо да седи и да чете новините на компютъра си. Той работеше като системен администратор в малка компания. Имаше малко компютри и те рядко се повреждаха, но днес един се повреди. А той наистина искаше да седне и да прочете ревюта за новата игрова конзола!
Вече мислеше как да съобщи на Оля новината, че трябва да я купи. Тя печелеше добри пари. Можеха да си го позволят. Но тя все повтаряше, че трябва да купи ново легло за дъщеря си. Но той знаеше как да я убеди. Паркира колата, излезе от нея и се прибра пеша. “Единственият издържащ семейството се прибира у дома” – каза тя разтреперано. Виктор я погледна въпросително, а тя продължи: – Днес видях твоята Олка.
Каза, че са я уволнили от работа. И вие не сте знаели? Оля видя колата. Това означава, че любимият ѝ скоро ще дойде и тя ще му съобщи добрата новина. Виктор влезе и не я остави да каже нито дума. – Защо чувам новината за освобождаването ти от твоя съсед?
Оля искаше да възрази и да каже истината, но реши да изчака. – Виктор, толкова пъти си ми казвал да напусна работа и да се грижа за детето, защото Алена вижда повече бавачката, отколкото майка си. Да, Виктор беше казал това, но не мислеше, че тя наистина ще го направи. Виктор се усмихна: – Да, разбира се, скъпа, само че беше срамно да го чуя от съседката вместо от теб – и двамата отидоха в кухнята.
Виктор седеше там и си мислеше, че въпросът за нова декодерна кутия ще трябва да почака. В края на краищата скоро трябва да излезе нов смартфон. Засега тя трябваше да се сбогува с мечтата си. Оля забеляза, че съпругът ѝ е разстроен, въпреки че се опита да се усмихне.
Но тъй като беше започнала играта си, трябваше да я продължи. Изминаха три дни. Оля готвеше в кухнята, переше, пишеше домашните на дъщеря си и се разхождаха в парка. Но Виктор с всеки изминал ден ставаше все по-мрачен. На вечеря той попита: “Олга, не ти ли е скучно вкъщи?
Може би си търсиш работа?” “Не, не искам – каза Олга, – сега имам толкова много време за всичко! Имам време да живея, не бързам. Вие работите за нас. На следващия ден Виктор изпрати на Оля няколко линка по месинджъра. Когато тя ги отвори, видя, че това са свободни работни места.
“Значи така е”, помисли си тя и отвърна, че непременно ще изпрати автобиографията си, и помоли Виктор да купи хранителните продукти от списъка. Сега Виктор осъзна, че започва да се ядосва. Сега трябва сам да купя хранителните продукти! “Оля, ако всеки ден купувам хранителни стоки за толкова пари, няма да ми останат пари за бензин – каза Виктор, без да крие гнева си.
Можете да пътувате с метрото или с автобуса. Ще спестим пари. – Не, Оля, когато отидеш на работа, ще изкараме пари. “Изпратихте ли автобиографията си?” – Да, изпратих, но навсякъде ме отхвърлиха.” – Добре, ще ви потърся утре. На следващия ден Виктор се обади: – Оля, скачай!
Намерих страхотна работа за теб, вече съм ти уредил среща за интервю, ще те взема след час. Оля не скочи, беше още по-разстроена. Час по-късно мъжът пристигна и те си тръгнаха. Виктор остана в колата, а Оля влезе в административната сграда и реши просто да седне някъде.
Час по-късно тя излезе. “Какво става?” Виктор попита нервно. “Нищо – отвърна Оля спокойно.” “Наели са друг човек, който има връзки. Виктор караше колата и едва сдържаше гнева си. Когато пристигна вкъщи и още щом затвори вратата, започна да крещи как му е омръзнало да носи семейството си на ръце, как те са на гърба му, как е можел да си намери работа за една седмица.
Оля му подаде куфара си и каза: “Върви. Виктор стоеше смаян. “Кой би те искал? Безработен и с дете! Няма да ви дам никакви пари!” – Махайте се, нямаме нужда от парите ви. Дъщеря ми и аз ще живеем добре и без тях. Точно както го правехме и преди. А аз наследих апартамента на родителите си.
Така че ето ги вашите дрънкулки. Виктор се опита да изкрещи още нещо, но това беше безполезно. Той си тръгна и си представи, че на следващия ден жена му ще му се обади и ще го моли да се върне. Но това не се случи. На следващия ден Оля подава предизвестието си, а месец по-късно случайно среща бившия си съпруг в офиса му.
Той беше дошъл на интервю и беше изненадан да види съпругата си в кабинета на заместник-ръководителя на фирмата. “Значи си напуснала!” – Както виждаш, не съм напуснала. Просто се шегувах – отвърна Оля, смеейки се. – А свободното място, което дойдохте да заемете, беше заето от някой друг.” – Кой? – Някой от онази опашка в коридора – посочи тя към вратата.
