Никога не съм си представяла, че животът ми ще се обърне по такъв начин и че ще отглеждам дъщерята на приятелката на съпруга ми. Всичко започна, когато с Артьом се опитахме да имаме собствено дете, но тялото ми не можеше да роди дете… или поне така ни каза един лекар.
Когато отидохме на преглед при друг лекар, за да разберем защо, се оказа, че кръвните ни групи са несъвместими, което прави невъзможно да имаме общо дете. Артьом ме обвиняваше за всичко и използваше това като извинение, за да оправдае изневярата си, която разпространяваше из целия град.
Аз бях заслепена от любовта и му простих всяка изневяра, обвинявайки себе си за това, че не успяхме да имаме деца.Поглеждайки назад, осъзнавам, че Артьом е бил неверен мошеник, който е трябвало да бъде изхвърлен от къщата. Когато приятелката на Артем забременя, тя реши да задържи бебето, но Артем отказа да поеме отговорност.
След смъртта на жената по време на отпуска по майчинство обаче Артем получи детето, занесе го в дома ни и ме записа като майка. Приех детето като свое и си помислих, че то ще ни обедини и ще ми донесе радостта от майчинството. За съжаление Артьом се умори от нощния плач на бебето и ме остави с нея, като каза, че отива да си намери нова любов.
Изпаднах в депресия, но един приятел ме накара да се лекувам и ми помогна да преодолея трудните моменти. Имаше моменти, в които губех връзка с реалността, например, когато случайно изгорих езика на Лея, докато я хранех. Един лекар на име Орест обаче ни се притече на помощ и прегледа Лея.
От този ден нататък той стана наш редовен посетител, а накрая се влюбихме и се оженихме. Лея израсна здрава и скоро с Орест успяхме да имаме собствено дете без никакви интервенции. Сега очакваме второто си дете и сме невероятно щастливи. Лея дори не знае, че не е мое кръвно дете, защото тя е най-близкият ми човек и винаги ще бъде!
