С приятеля ми се оженихме преди три години и веднага си поставихме за цел да си купим собствен апартамент. Решихме да оформим документите и да заминем да работим в чужбина, надявайки се, че след няколко години ще осъществим мечтата си.
Работихме усилено от сутрин до вечер. Естествено, имаше моменти, в които искахме да се откажем. Но мечтата да имаме собствен кът ни даваше сили.
В крайна сметка постигнахме целта си и купихме тристаен апартамент със собствени средства, въпреки че жилището се нуждаеше от ремонт. Родителите на съпруга ми помогнаха за ремонта и ни дадоха старите си мебели и всичко изглеждаше чудесно.
Междувременно по-малката ми сестра се омъжи и роди дете. Тя и съпругът ѝ живееха с родителите ни в апартамент с две спални. След раждането на детето младото семейство споделяше една стая. По-малко от година по-късно тя отново забременява.
Когато се върнахме от чужбина и започнахме да подреждаме новия си дом, сестра ми реши да ме зашемети с предложение. Искаше аз и приятелят ми да се преместим при родителите ни, а тя и семейството ѝ да се преместят в нашия апартамент, като твърдеше, че няма достатъчно място за тях.
Естествено, аз отказах и се скарахме. Обадих се на майка ми и ѝ разказах какво се е случило, но тя започна да ми крещи, че не съм помогнал на сестра си.
Вече месец не си говорим. Няма да им дам апартамента, който купих със собствените си пари. За съжаление, като виждам начина, по който живеят, съм убеден, че никога няма да могат да изкарат собствени пари.
