Покажете ми човек, който би се отказал от безплатен апартамент в столицата. Точно така – няма такива хора. Наследих двустаен апартамент от родителите си. Не искам да го отдавам под наем на когото и да било, защото не знам в какво състояние ще бъде след наемателите.
Но не искам и да го оставям без надзор. Синът ми и снаха ми живеят в апартамент под наем от четири години. Те се ожениха и наеха малък апартамент, тъй като спестяват за собствен.
Апартаментите в столицата са много скъпи, а закупуването на къща е не само труден процес, но и с техните заплати е почти невъзможно в следващите 20 години.Искат да наемат апартамент онлайн, но дори за първоначалната вноска им трябват много пари, а все още не са спестили и половината от тях.
Въпросният апартамент е много уютен и се намира в тих район. В бъдеще мога да оставя детето си да играе на двора и да не се страхувам, че нещо ще му се случи. Предложих на сина ми и снаха ми да се преместят при мен и да спестят парите, които плащат за наем, за да спестят за първоначална вноска.
– Не искам да живея в този апартамент и няма да го направя. Нека майка ти да направи добро дело за някой друг. Ние ще се справим сами и ще си купим свое, нямаме нужда от чуждо.
Ако искаше да направи добро дело, щеше да препише апартамента на теб, а не просто да ти го даде за известно време – изкрещя снаха ми. Тя казваше това на сина ми, но аз подслушах разговора им.
Бях ядосана от думите на снаха ми, защото тя трябваше да грабне този апартамент с крака и ръце, но се държеше много глупаво. Не се намесих в разговора им, но отсега нататък нямаше да настоявам за преместването им.
Един ден по-късно синът ми се обади и каза, че ще останат в наетия апартамент. Веднага разбрах, че това са думи на снаха ми, но просто отговорих, че това е техен избор и няма да настоявам. Направих добро дело, а в замяна получих неблагодарност.
