Омъжена съм от 14 години и имаме двама сина. Живеехме в апартамент, който принадлежеше на родителите ми. Когато майка ми почина, баща ми ми остави малък двустаен апартамент, който не беше достатъчен за нарастващото ни семейство.
Затова започнахме да спестяваме за ново жилище и майката и сестрата на съпруга ми много ни помогнаха.
Свекърва ми винаги се подиграваше с живота си и с това колко е нещастна, защото първият ѝ съпруг я напуснал, а вторият ѝ съпруг, някакъв чудак, ѝ оставил стая в общежитие след развода. Майката на съпруга ми живееше в стар апартамент.
Всичко в апартамента беше толкова лошо, че просто нямаше смисъл да се ремонтира. Отначало се съгласихме да приемем майката на съпруга ми, но после съпругът ми предложи да й купим къща за нашите пари и да й дадем апартамента на безценица, на което аз неохотно се съгласих, защото нямаше къде другаде да отида.
За съжаление, не очаквах, че свекърва ми ще стане едноличен собственик на апартамента, и тя веднага започна да говори за това, че ще даде апартамента, в който живеехме, на дъщеря си и внучката си, без да се съобразява с нас.
Съпругът ми не искаше да разстройва майка си, затова не спореше с нея по този въпрос. Аз реших да поговоря със свекърва си за ситуацията. Обясних ѝ, че дъщеря ѝ не е инвестирала нищо в апартамента, а го е купила с наши пари.
Свекърва ми се разплака и каза, че дъщеря ѝ също заслужава нещо. Опитах се да я разбера, но имах чувството, че тя така или иначе ще даде апартамента на дъщеря си.
Снаха ми вече ще се премести при майка си, а аз се чувствам в капан в тази ситуация. Не мога да повярвам, че свекърва ми би постъпила така с нас след всичко, което сме направили за нея.
