Александър Михайлович няма никакви планове за 60-ия си рожден ден, тъй като не иска да се занимава с факта, че е живял толкова дълго. Струваше му се, че още не е живял и че всичко тепърва му предстои.
Майка му беше починала отдавна, а той вече беше дядо на четирима внуци. Въпреки че бил добре дошъл на работа, децата му не обещали да дойдат поради служебни и семейни ангажименти.
Този ден той отишъл на работа както обикновено сутринта, а колегите му го изненадали с цветя, подаръци и сърдечни поздрави.Нещо обаче му пречеше да се наслади напълно на събитието, може би защото децата му все още бяха закъснели.
Съпругата му също изглеждаше безразлична и не беше приготвила празнична вечеря. Олександър реши да се преоблече след работа и след това да отиде в едно кафене, за да седне с приятел.
На път за вкъщи той забелязал нова кола, паркирана до къщата на съседа му, и се зачудил на кого може да принадлежи, тъй като живеел сам. В къщата било тихо и дори съпругата му не го поздравила.
Но щом отворил вратата, смаян видял цялото си голямо семейство. Дъщерите му, техните съпрузи, всичките четирима внуци и съпругата му бяха в стаята, всички с подаръци в ръце. Стаята беше красиво украсена, а масата – празнично подредена.
Той не можеше да повярва как съпругата му е успяла да приготви всичко за толкова кратко време. Но това не беше всичко. Късно вечерта членовете на семейството извеждат Олександър Михайлович на двора.
Колата, която била паркирана пред къщата на съседа, сега стояла на двора, завързана с панделка. Децата му бяха подарили мечтания автомобил, който той отдавна искаше, но не можеше да си позволи. Сега, заобиколен от близките си, Олександър се чувстваше истински щастлив и благодарен.
