След като баща ми ни напусна, майка ми не създаде семейство с никой друг. Тя ме отгледа сама и работеше усилено, за да ми осигури всичко, от което се нуждаех. Тя плати обучението ми в университета, след което си намерих добра работа.
Но майка ми не можеше да понася приятелите ми. Доведох ги и й ги представих. Но очевидно не ми харесаха. Защото, когато майка ми ги разкритикува – единият беше твърде млад, а другият – напълно фалшив – аз скъсах с тях, без да съжалявам.
Тя имаше някои оплаквания и от Кристина.”Селото! Тя е дошла тук, за да се омъжи успешно!” – каза майка ми. Но аз много обичах момичето и се ожених за нея, въпреки съпротивата на майка ми. Нямахме собствено жилище, затова започнахме да живеем при майка ми.
Тя приемаше жена ми за чиста монета. Опита се да се скара със снаха ми, но тя мълчаливо направи това, което свекърва й поиска. Тогава майка ми обвини Христина, че се е омъжила за мен заради апартамента.
А когато Христина ѝ каза, че е бременна, майка ѝ веднага изрази съмнение, че детето е мое. Със съпругата ми имахме дъщеря и майка ми няколко пъти поиска да си направя тест за бащинство. За да я накарам да замълчи и да не клевети съпругата ми, направих тест за бащинство.
Отговорът беше положителен. Почти стопроцентова гаранция, че аз съм бащата на детето. Мислех, че след това майка ми ще спре да притеснява жена ми. Но не, тя си намери нещо друго, от което да се оплаква.
Тя каза, че няма да регистрира Кристина в апартамента си. Освен това поиска да се разведа със съпругата си и да отнема дъщеря си. За да можем тримата да живеем заедно: майка ми, аз и дъщеря ми. Тогава изгубих цялото си търпение. Наех апартамент и се преместих при семейството си. Вече не разговарям с майка си.