Отдавна не съм посещавал баща си в селото. Той живее далеч, а в селото на практика не е останал никой. Само старите хора доживяват последните си години. Баща ми беше един от тях. Майка ми е мъртва от дълго време.
Съжалявах, че трябваше да оставя баща си сам, но нямах друг избор. Живея и работя в града, за да мога да издържам баща си. Освен това с възрастта започват различни здравословни проблеми и се налага да приемам лекарства.
Но баща ми отказва да ги пие. Когато го посетих този път, ми стана много жал за него.Той е толкова самотен и тъжен в къщата си. Реших, че ще го взема в моя град, за да живее с мен. Съпругът ми не беше доволен, затова започнах да събирам вещите на баща ми.
Но той имаше толкова малко от тях. Взе само най-необходимите неща и, разбира се, подаръка на майка ми – нейната рамка за снимки. Вкъщи татко беше толкова тих. Опитваше се да бъде невидим, за да не ни безпокои.
Беше ми толкова жал за него. Спомням си баща ми в младите му години, той беше толкова силен и всемогъщ. Струваше ми се, че баща ми може да направи всичко. Сега той едва може да ходи от кухнята до стаята си.
Краката му треперят, а зрението му е много слабо. Често го храня с лъжичка. И забелязах, че колкото по-слаб става баща ми, толкова повече се страхувам. Разбирам, че той няма да живее вечно. Един ден той ще си отиде, също като майка ми.
Особено след като баща ми започна да говори за нея по-често, казвайки, че скоро ще я види. Думите му ме карат да се страхувам. Не искам да го загубя толкова силно. Затова сега се опитвам да прекарвам колкото се може повече време с него. В края на краищата никой не знае кога ще настъпи последният му час.
