Спомняйки си събитията около сватбата на сина ми, все още изпитвам болка и предателство. Съпругът ми Иван реши да ни напусне и да отиде на работа в града, оставяйки ме да се грижа за къщата и подготовката на сватбата.
Спомням си, че му казах: “Не тръгвай, никога не сме се разделяли за толкова дълго време. Ти вече не си млад, а и здравето ти не е същото. Но съпругът ми настояваше, като казваше, че трябва да отиде, за да спечели пари за приличната сватба на сина ни.
Въпреки страховете и възраженията ми Иван замина, а аз бях оставена да се справям с всичко сама. През деня работех във фермата, гледах добитъка, грижех се за градината и вършех цялата домакинска работа.
Нито веднъж не се оплаках, че съм уморена, а винаги поддържах весело настроение. Иван рядко ми се обаждаше, а когато го правеше, говореше само за себе си и никога не ме питаше как се чувствам. Но по онова време се отърсвах от лошите мисли, като си мислех, че най-важното е, че той е добре.
Всеки месец Иван ни изпращаше пари, които аз бях спестила за сватбата на сина ми. Исках да му устроя грандиозно тържество, на което да завиждат всички останали. Когато Иван най-накрая се върна у дома, изглеждаше различно.
Беше изтощен и отслабнал и изглеждаше, че се е състарил с няколко години за краткото време, през което го нямаше. Съпругът ми винаги беше в лошо настроение, все се мръщеше и се подиграваше на нещо.
Опитвах се да не му позволявам да ме притеснява и се съсредоточавах върху подготовката за сватбата. И тогава един ден Иван отново отиде да вземе костюма на сина ни от града, но така и не се върна.
Когато най-накрая ми се обади, ми призна, че е похарчил всичките ни спестявания за издръжката на любовницата си и нейното семейство. Съпругът ми каза, че синът ни ще трябва да намери начин да плати за собствената си сватба и че той няма право на парите му, защото не ги е спечелил.
Бях съсипана. Трябваше да взема пари назаем, за да се уверя, че сватбата на сина ми ще се състои по план. Иван дори не си направи труда да се появи, а предпочете да прекара време с приятелката си. Синът беше бесен и отказа да говори с баща си, като вместо това предпочете да ме подкрепи и да ми помогне в този труден момент.
Беше ми трудно да разбера как Иван може да напусне семейството и да ни предаде по този начин. Всички в селото ми съчувстваха, но никой не можеше да се застъпи за Иван. Как е могъл да напусне семейството си заради една коханска жена, и то в такъв важен момент?
