Като 60-годишна жена винаги съм мечтала да възстановя къщата си. Планирах да го направя с парите, които бях спечелила за 10 години работа в Италия.
Имам две деца – син и дъщеря, които имат собствени семейства. Преди да замина, ги предупредих, че няма да им пращам пари всеки месец, тъй като съм се съсредоточил единствено върху това да печеля пари, за да възстановя дома си.
Бедността винаги е била част от живота ми.Родителите ми нямаха какво да ми дадат, когато се омъжих, а съпругът ми не мислеше да ремонтира старата малка къща, в която живеехме.
След като съпругът ми почина, реших да отида в Италия, за да намеря изход от тази ситуация. Сега най-накрая се върнах с достатъчно пари, за да възстановя къщата.
Но децата ми, след като първоначално ме подкрепиха, няколко дни по-късно дойдоха при мен с молба да им купя по един двустаен апартамент.
Имах 50 000 евро в наличност, а апартаментът в нашия квартал струваше около 20 000, което означаваше, че ако купя апартамент за всяко от тях, ще ми останат само 10 000 евро, което не беше достатъчно за пълното възстановяване на къщата.
Бях разкъсван между това да помогна на децата си и да осигуря собственото си бъдеще. Въпреки че би било хубаво да помогна на наследниците си, трябва да мисля и за собствените си нужди.
