Инна, която се е върнала от родителите си, не е посрещната от съпруга си. На железопътната гара. За пореден път. Всеки път тя си намира извинение. Това е работа или спешна среща… Тридесет и пет годишна тъжна жена стоеше на входа на гарата.
– Чувстваш ли се зле? – Към нея се приближи мъж на около четиридесет години. – Тъжно. Мъжът не я посрещна. – Не се разстройвайте. Той каза, че не се чувства добре. – Виждаш, че не се чувства добре. Позволете ми да ви закарам. Казвам се Антон…
– А аз съм Инна… – Сергей, чия пудра и червило са в спалнята ни? Аз не нося грим – махна с ръка мъжът и излезе на балкона. В този момент той получи съобщение на телефона си: “Скъпи, оставих си пудрата и червилото при теб. Твоята Тома!”
Сега вече е ясно защо съпругът ѝ не се е срещнал с нея – той е почиствал следите от аферата, но не го е направил. Същия ден Инна изгони съпруга си от къщата и подаде молба за развод. “Вместо да изгониш жена си, ти дойде при мен?”
“Но това е нейният предбрачен апартамент, как мога да я изгоня?” – каза Серхий. “Но ти си регистриран там. Така че можеш да предявиш иск за половината от апартамента и ще си имаме собствено жилище”, настояваше Тома.
Ина се прибираше от работа в разстроено състояние. Сергей ѝ се обади и ѝ каза, че претендира за половината от апартамента ѝ. Или тя ще му плати половината от цената на апартамента, или той и приятелката му ще се преместят в него.
Главата ѝ се завъртя от наглостта на мъжа и тя спря колата, за да се съвземе. Здравей – приближи се Антон до колата ѝ. – Виждам, че отново имаш проблеми. С какво мога да ти помогна? Инна му разказа за обаждането на съпруга си.
“Имам добър адвокат. Той ще се справи с делото по такъв начин, че съпругът ти да не остане с нищо. Месец по-късно съдът отхвърля иска на Серхий. – Благодаря ти, Антон. Ти си моят ангел-хранител. – Знаеш ли какво, Инна? Трябва да се омъжиш за мен. Влюбих се в теб от пръв поглед. И твоят ангел-хранител винаги ще бъде с теб.” – Ако винаги, тогава съм съгласна.
