Работата ми е доста далеч от дома ми. Трябва да сменя три транспорта, за да стигна до местоназначението си. Когато съм в добро настроение, мога да се разходя в парка на път за вкъщи. Този ден бях много уморен.
Въпреки че времето беше прекрасно, слънцето грееше, точно като за разходка в парка. Но тъй като бях уморен, реших да изчакам транспорта си. Седях на автобусната спирка и забелязах нещо странно на тротоара в ъгъла. Имаше навит пакет.
Реших да го отворя, въпреки че се страхувах от съдържанието му. Малко знаех какво може да съдържа. Когато го отворих, видях стар, овехтял портфейл и телефон с бутон. Отдавна не бях виждал подобно нещо.
В края на краищата, в днешно време всички имат сензорни екрани, никой няма бутони. В този момент телефонът иззвъня и аз отговорих. Чух развълнувания глас на възрастна жена. Тя ме молеше да ѝ върна портфейла и телефона, защото цялата ѝ пенсия била в портфейла ѝ.
Обещах ѝ, че ще остана на автобусната спирка и ще я чакам. Бабата дойде с 10-годишния си внук. Тя беше толкова малка и силно куцаше. Баба ми беше толкова благодарна за завръщането ми. Тя донесе цяла торба пайове за мен.
Бях толкова трогнат от нейната доброта. Оказа се, че бабата е отглеждала внука си сама. Родителите на момчето са претърпели автомобилна катастрофа. Много съжалявах и реших, че ще посещавам баба си по-често.
Сега сме добри приятелки, всяка седмица нося големи торби с хранителни продукти, а баба ми пече най-вкусните баници на света. Така че винаги трябва да правиш добро и то ще ти се върне.
