Когато се омъжих, бях на двадесет и седем години, а съпругът ми – на четиридесет и седем. Запознахме се на работа. Първоначално ме наеха временно, за шест месеца, за да заместя служител, който беше изпратен в дълго служебно пътуване.
По-късно, когато договорът ми изтече, отдел “Човешки ресурси” не искаше да ме изпусне от ръцете си.” – Изпълнителен, трудолюбив, знаещ, умерено инициативен! Не. Не можеш да уволниш такъв служител!” – казаха те и ми намериха нова позиция.
По това време секретарката на заместник-директора току-що беше подала оставка и ми предложиха свободната позиция. Никога преди това не се бях срещал с Максим Петрович.И когато ми го представиха, бях приятно изненадана.
Очаквах дребен, плешив дебелак, но шефът се оказа висок, атлетичен брюнет с посивяла коса. Година по-късно имахме корпоративно събитие. Тогава се случи всичко… Както и да е, на следващата сутрин дойдох и на бюрото ми имаше цветя.
И шефът си е вкъщи! Той ме посрещна на половин път, подаде ми една кутия и ме попита: “Людмила, ще се омъжиш ли за мен?” Аз, разбира се, се съгласих. Оженихме се месец по-късно, а след това влязох в декрет.
Живеехме щастливо, имахме три деца. А след това съпругът ми се пенсионира с пенсия. Не, това не се отрази особено на финансовото ни положение. Той получаваше пенсия от петдесет хиляди, наемахме апартамента му, аз работех и печелех доста…
Но усещах, че той започва да се отегчава. Предложих му да си намери някакво хоби. Той го направи. Започна да ходи на срещи с жени от сайта за запознанства. Когато ми казаха за това, не повярвах, дори не проверих при него.
Но когато сам го видях, хванах го на местопрестъплението, просто му посочих вратата. “Ти не си женкар по природа. Тогава защо?” – попитах го, когато излязохме от службата по вписванията. “Ти си с двадесет години по-млад от мен. Скоро вече няма да те задоволявам като мъж и тогава ще ме сдъвчеш в предателство. Затова ти отмъстих предварително…
