Аз съм на четиридесет и пет години. Имам по-голяма сестра. Тя живее в съседен град със семейството си. А аз съм сама в родния си град. Живея със семейството си, в моя апартамент. Имахме леля. Тя беше бездетна жена, която обичаше да се грижи за моите деца.
Особено обичаше най-малката ми дъщеря Анюта. А Анюта обичаше леля си Маша дори повече от собствената си баба. Ако не я видеше един ден, тя не беше на себе си. Децата ми пораснаха и се изнесоха при собствените си семейства и апартаменти.
Анюта, след като завърши университета, започна работа и си купи едностаен апартамент в интернет. Реших да взема леля си да живее с мен. По това време тя вече беше започнала да губи съзнание и се нуждаеше от грижи.
Слава Богу, родителите ми имаха отлично здраве, така че можеха да се грижат за себе си. Анюта посвещаваше цялото си свободно време на баба Маша. А когато леля й почувствала, че е на път да умре, преписала апартамента си на дъщеря ми.
Анюта реши, със съгласието на леля Маша, да пусне наематели, за да й е по-лесно да плаща наема. Преди месец леля Маша почина. Сестра ѝ и дъщеря ѝ дойдоха да се сбогуват с нея. Не бяха минали и три дни от полагането на тялото на леля Маша, когато роднините ми дойдоха да ме видят.
“Ще дойдем след малко”, каза сестра ми. “Само трябва да вземем ключовете за апартамента на леля Маша.” “Апартаментът е на Анюта, ако не знаеш. И защо тя трябва да ти дава ключовете?” Изненадах се от тази безцеремонност.
“Ами, Анюта си има собствен апартамент, а дъщеря ми иска да учи в университет тук. Тя не може да живее в общежитие. “Биха могли да ни дадат апартамент, ние сме семейство”, каза сестра ми. “Ще попитам дъщеря ми и тя ще ви наеме по-евтин апартамент”, казах аз. Този вариант не се хареса на сестра ми и тя изпадна в истерия. Показах й вратата. Но чувствам, че това не е последният скандал, който ще имаме с нея.
