Семейството ми е от малък град, по-скоро от село. След училище реших, че искам да получа висше образование, затова отидох в големия град, където живееше баба ми. Никой не ме покани да живея с баба ми в нейния апартамент, затова се настаних в общежитие.
С годините баба ми ставаше все по-зле и по-зле. Когато тя почина, майка ми започна да дава апартамента ѝ под наем. Тогава парите бяха много важни, защото по-малката ми сестра беше успяла да забременее от някого.
Човекът нямаше да се ожени за нея и не се говореше за семейство. Така че всички проблеми паднаха върху плещите на майка ми. Заради цялата история със сестра ми семейството ми не се интересуваше от това как живея.
В края на краищата бях завършила университета и трябваше да се откажа от мястото си в общежитието.Добре, че бях отличен ученик, бързо си намерих работа и успях сам да си наема апартамент.
После се оказа, че наемателите, които живееха в апартамента на баба ми, се оказаха крадци. Те бяха разследвани, а след това майка ми прекара дълго време в съда. В резултат на това майка ми реши, че докато няма на кого да даде апартамента под наем и да го държи празен, ми предложи да живея там и аз се съгласих.
Всичко беше наред, докато майка ми не каза, че племенницата ми, дъщерята на сестра ми, ще се премести при мен. Тя идва в града, за да учи. Не се разбираме добре с момичето веднага. Тя отказваше да ме слуша, не се интересуваше от обучението си.
Главното за нея беше да се забавлява. Покани няколко съмнителни компании в дома ни, те се забавляваха в кухнята, дори пиеха. Вдигнах тревога, обадих се на майка ми и сестра ми и им разказах за ситуацията.
Роднините ми повтаряха, че младото момиче ще се уплаши и ще се успокои. Но аз нямах намерение да търпя това. Предупредих сестра си, че няма да държа под око неконтролируемата ѝ дъщеря, затова наех отделен апартамент и се изнесох.
Спомниха си за мен, когато племенницата ми свърши парите и храната и дойде време да се плаща наемът. Майка ми каза, че не е нужно да живея с племенницата си, но все пак трябва да плащам. Не се съгласих на това.
Ако толкова много се нуждаеш от пари, нека племенницата ти се премести в общежитие, а майка ти да наеме апартамент и да плаща за капризите си. Аз няма да преследвам едно възрастно момиче и да плащам за него.
