Бяхме трима – аз, Снежана и Лена. Запознахме се през първата година от следването си и оттогава сме близки. Мислехме, че сме най-добри приятелки, но само една случка ни показа колко сме грешали…
Един ден Снежана ми се обади и каза, че с Лена седят в едно кафене, и ме покани. Казах, че скоро ще дойда, и започнах да се приготвям, но скоро забелязах, че Снежана е забравила да сложи слушалката. И подслушах един доста интересен разговор.
-Тя ще дойде след малко… -Защо я поканихте, ние се забавляваме заедно. -Тя ще се обиди. -И какво от това? -Не е голяма работа. Тя ще се върне с опънатата си тениска. Всъщност кога за последен път си е купувала дрехи?
А последният път, когато е носила грим, е бил вероятно преди пет години. – “Видяхте ли роклята ѝ? След това се чу силен и дълъг смях. Изключих телефона. Беше невероятно разочароващо, но реших да не го оставям.
Извадих новата си рокля, гримирах се, обух токчета и отидох на срещата. Естествено, моите “приятели” скочиха, прегърнаха ме и ме обсипаха с комплименти. Аз ги погледнах и се усмихнах. Скоро те ми предложиха да отидем да пазаруваме.
“Чудесно. Ще им покажа.” – “Да, момичета, това е добра идея. Омръзна ми да нося опънати тениски.” Беше ясно, че те не са очаквали това. Но моето шоу тепърва започваше. “Как ви харесва гримът?” – “Прекрасен е, защо питате?”
– “Не съм се гримирала от пет години. Мислех, че ръцете ми вече не помнят. И изобщо, вие сте прекрасни приятели, че толкова години ме приютявахте с опъната тениска и без грим.
В този момент на всички стана ясно, че сутрешният телефонен разговор не е приключил така, както Снежана е планирала. – “Спокойно, ние просто гасихме пожар. -Оценявам топлината. Благодаря ти, че ми беше приятел толкова много години. Но от днес забрави телефонния ми номер.
