Седях в едно кафене, когато една жена, която познавах твърде добре, тази, която ме беше напуснала преди много години и беше започнала да гради свой собствен живот, се приближи до мен.

Бях само на шест години, когато родителите ми се разведоха. Не разбирах много от всичко това. Спомените ми от тази възраст са доста оскъдни. Спомням си само, че родителите ми често се караха, а един ден майка ми просто изчезна от дома ни.

Известно време след това събитие баща ми и аз се преместихме в столицата. Липсваше ми майка ми и много плачех. Когато попитах за майка ми, баща ми каза, че тя ни е напуснала заради друг мъж. На тази възраст това беше непонятно за мен.

Какво общо има друг мъж с нея? Защо той беше по-важен за майка ми, отколкото за мен и баща ми? Имаше много въпроси, но не и отговори. Баща ми не желаеше да говори за това. Той не се справяше добре с домакинството и скоро баба ми Алевтина Ихоривна се премести при тях.

Дълго време се притеснявах за майка ми и един ден ѝ се разсърдих, че ме е изоставила. Думите на баща ми ми станаха ясни. Сега съм възрастна, на тридесет и две години, със съпруг и деца. Веднъж седях в едно кафене и една жена седна до мен, а аз вдигнах поглед.

Беше точно този, когото от години търсех сред минувачите. Марина, здравей… – прошепна тя. Първият ми инстинкт беше да стана и да си тръгна и дори започнах да си събирам нещата, но тя се вкопчи в ръката ми със смъртоносна хватка.

– “Дъще, не знам какво е казал Игор за мен, но аз никога не съм те изоставяла! Той беше този, който ме изгони, а после те отведе в неизвестна посока. Нямаш представа от колко години те търся. Моля те, изслушай ме.

Не исках да вярвам или да слушам, бях наранена и разстроена. Емоциите ми преливаха и не можех да запазя спокойствие. Помолих я за номера ѝ и казах, че ще ѝ се обадя, когато съм готова да я изслушам. Вече няколко дни седя тук и гледам този лист хартия, а не мога да се обадя.

Related Posts