Почиствах къщата, когато намерих документи, че съм родила близнаци и съм ги изоставила. Но аз не помнех това.

Живях със съпруга ми Иван седем години, като наивно си мислех, че сме щастливо семейство. А после се оказа, че Иван е скрил от мен едно ужасно деяние. Нямам думи да опиша колко подло и незначително беше то.

Преди пет години решихме да имаме дете и скоро забременях, като бременността беше доста трудна. Живеехме на село, а финансите тогава бяха много ограничени, така че не ходех на прегледи в предродилна клиника и не се изследвах.

Отидохме в болницата само когато дойде време за раждане. Раждането беше трудно, така че по време на раждането бях предимно извън себе си, заспах или припаднах, не мога да кажа със сигурност какво се е случило.

Когато се събудих, държах малко момченце в ръцете си. бях щастлива, защото винаги съм мечтала да стана майка. Минаха няколко години, финансовото ни положение се подобри, преместихме се в града, а след това си намерихме прилична работа.

Живеехме мирно и тихо и изглеждаше, че нищо не може да наруши семейната ни идилия. Но наскоро прибирах нещата в гардероба на съпруга ми и там, в най-отдалечения ъгъл, намерих удостоверение, в което пишеше, че сме се отказали от дете.

Имаше и удостоверение, че съм родила близнаци. Нямах представа за всичко това. Подписът ми върху документа беше фалшифициран. Не знаех какво да мисля. Когато съпругът ми се прибра, проведохме сериозен разговор.

– “Как можа да изпратиш собственото ни дете в сиропиталище?!” – изкрещях аз. “Лида, нямаше да можем да изхраним две!” “Не осъзнаваш ли какво си направила? Щяхме да измислим нещо, защо не ми каза?

Не мога да повярвам какво направи съпругът ми. Дори нямам думи, за да обясня колко съм възмутена. Веднага след като разбрах за това, започнах да търся второто си дете – момиче. Търсенето отне четири месеца, след което я намерих в един от домовете за сираци.

Бедното ни дете трябваше да преживее много, но сега всичко ще бъде различно. Със съпруга ми все още живеем отделно и не мога да му простя за тази постъпка, не мога да разбера какво го е мотивирало. Имам чувството, че изобщо не съм познавала този човек през всичките тези години.

Related Posts