Решихме да отидем на гости на нашите роднини. По пътя решихме да се отбием при роднините на съпруга ми за около час. Те се обадиха и ни предупредиха да не качваме неканени гости на главите си. Ще се радваме да ви приемем.
О, и донесете малко телешко със себе си. Без кости. Струва пет хиляди. Той е добър на вашия пазар. Когато тръгвахме, спряхме на пазара, купихме малко месо, опаковахме го в термопакети. Отне ни шест часа да стигнем дотам, времето беше плюс десет.
Така че месото трябваше да пристигне прясно. Ето ви. – Не ви очаквахме толкова рано. Все още нищо не е готово за масата. – Няма страшно. Но ние ви казахме в колко часа ще пристигнем. И донесохме малко торта за чай.- Една торта е добра.
Утре внучката ни празнува имен ден и ние ще й я поднесем от ваше име. Прясно ли е месото? “Защо е толкова малко?” “Казахте, че искате пет хиляди. Донесоха ни пет хиляди. Парите ни бяха дадени, сякаш бяха изтръгнати от сърцата ни. Пихме чай с багети и крекери.
Разговаряхме. После се приготвихме да тръгваме. Помолихме ги да освободят термочантите ни. – Защо ви трябват? – Взимаме рибата обратно. – Може би ще ни донесете малко риба по пътя? – Е, не знаем кога ще се върнем. Може би ще пътуваме през нощта.
И все пак трябва да хванем риба. Ще ти се обадя – каза мъжът – И донеси малко картофи. Картофите ти са вкусни. – Ще попитам. Разбира се, мъжът нямаше да попита или да се обади. След такова гостоприемство.
Но все пак семейство. Затова отговорих учтиво. Излязохме от къщата на роднините и хапнахме в първото кафене, което намерихме. Все още ни предстоеше дълъг път. “Тортата сигурно е била вкусна”, каза съпругът ми. “Ще се приберем вкъщи и ще изядем същата торта”, казах аз…
Пътувахме обратно с риба. Не посетихме роднините ми. Отидохме само в сладкарницата. Те си купиха торта.
