Бях омъжена за Маским повече от 10 години. Изглеждаше, че всичко върви добре за нас: обичахме се, имахме прекрасна дъщеря, отглеждахме я и я обожавахме. Един ден съпругът ми се запозна с негов приятел от университета, който му предложи работа с голяма заплата.
Съпругът ми прие. И тогава завинаги забравих какво са тишина и спокойствие. Макс се прибираше късно, ядосан и раздразнен. Понякога изобщо не се прибираше. Връзката с дъщеря му беше приключила.
Един ден Максим се прибира вкъщи с младо момиче за ръка. Каза ми да си събера нещата, да взема дъщеря си и да си тръгна. Не можех да повярвам какво се случва. Умолих го да изчака поне до сутринта. Но Макс беше настоятелен и просто ни избута през вратата.
Имах само един избор – да отида в старата къща на баба ми. Тя се намираше в едно отдалечено село и беше в ужасно състояние. Покривът му течеше, а между стените нямаше прозорци. В съседство с нас живееше съсед. Помнех я от детството си.
Беше очевидно, че не се справя добре с градината си, затова често ме молеше да й помагам във фермата. С течение на времето успяхме да задвижим фермата, така че винаги имахме пресни плодове, зеленчуци и мляко. Скоро ми хрумна идеята за бизнес.
Купих още една крава и млякото ми започна да се появява по рафтовете не само в селския магазин, но и в градските супермаркети. Един ден ми се обади свекърва ми, която не се беше чувала с мен от години. Казах ѝ направо, че нямам желание да говоря с нея.
Когато бившата ми свекърва разбра, че всичко е наред с мен, тя заговори сина си и след няколко дни той беше на дървото. Беше зашеметен да види, че старата къща на баба му е превърната в хубав апартамент, пред него стои скъпа чуждестранна кола, а аз изглеждам като красива и уверена жена – не като жената, която беше изгонил от апартамента.
Не исках повече да виждам този мъж и не исках да го допускам в живота си. А дъщеря ми отдавна не се нуждаеше от такъв баща. Затова казах на един от моите служители, че съпругът ми се е изгубил, и го помолих да го изведе от къщата.