Глаша беше грозна в лицето, или по-скоро напълно непривлекателна. Имаше рядка коса, от която беше невъзможно да се направи подходяща плитка или конска опашка. Веждите и миглите ѝ бяха бели, така че почти не се виждаха.
Самата Глаша беше бледа, а луничките ѝ приличаха на мръсни точки. Името на момичето също беше старо – Глаша. Майка ѝ я беше кръстила на баба ѝ. Момичето се гордееше с името си, а в училище всички ѝ се подиграваха и ѝ измисляха прякори.
Всички смятаха, че е техен дълг да кажат на Глаша, че е непривлекателна.Един стар съсед й казваше: -Всички момичета седят на пейката с момчетата, а ти, Глаша, си съвсем сама… разбираемо е, Бог не те е наградил с красота.
Глаша завърши училище като сива мишка. Тя не си намери приятели и нямаше никакви връзки. Тя постъпва в института. Съучениците ѝ вече не се смееха на външния ѝ вид, но никой не започна да я заговаря. Един ден Глаша се разхожда в парка.
Едно куче се приближи до нея и беше ясно, че се опитва да я отблъсне. Глаша побягна. Кучето я отвело зад един храст, където собственикът му, красив мъж, лежал с половин разбито лице и изкълчена ръка.
Глаша извикала линейка и отишла в болницата с кучето и линейката. Половин час по-късно собственикът на кучето, Андрий, оживял. Оказало се, че той е бил ограбен и жестоко пребит. Добре, че вярното му куче е било там, за да му помогне, и е довело Глаша на помощ.
Шест месеца по-късно Андрий и неговата спасителка Глаша се оженили. Глаша веднага става по-красива, боядисва косата си и започва да се гримира добре. Лицето ѝ се промени толкова много.
Покрай нея тичаха едно рошаво куче и едно високо, галантно момче на име Андрей. Отначало никой в класа не можеше да повярва, че това е същата Глаша, която беше най-страшното момиче в училище.
