От детството си Танечка има мъжка природа. В смисъл, че не харесваше чичковците, не си играеше с кукли, обичаше колите, беше решителна и упорита. Имаше само физиология и желание да бъде красива.
Обичаше новите тоалети и обувки, а най-желаният подарък за едно момиче беше детската козметика. Тя се подчиняваше само на майка си и баба си и дядо си. Баща ѝ напуска семейството, когато Таня е на четири години.
Майка ѝ забелязва рязка промяна в поведението ѝ, когато е на дванадесет години. Таня, която дотогава никога не е имала тройка в дневника си, изведнъж изгубила академичните си постижения. Сега получавала тройки и двойки.
Тя бягаше от училище, уверяваше майка си, че вече си е вкъщи, и в същото време седеше в парка с приятелите си. Един ден Тамара, майката на Таня, проверявала джобовете на дънките на дъщеря си, преди да изпере, и намерила бележка:
“Можеш ли да откраднеш малко цигари от майка си?”. Тамара се опитва да говори с дъщеря си, включва баба ѝ и дядо ѝ във възпитателния процес, но всичките им усилия остават без резултат. Тя се обърна към лекарите, които само свиха рамене:
“Това е преходна възраст”, казаха те; “Трябва да я издържите”, успокоиха я те. Но Тамара се паникьосвала все повече и повече, страхувайки се да не загуби дъщеря си завинаги.- “Отиди на църква”, съветва майка ѝ един колега.
В първата неделя Тамара отива на църква. “Трябва да се молиш за дъщеря си. Особено за теб. Майчината молитва е най-силната. И заведете момичето на църква. Момичето наистина не искаше да ходи на църква, но майка му беше неумолима.
В църквата Таня се почувствала зле, но майка ѝ не ѝ позволила да напусне службата, после момичето дълго слушало свещеника, а майка ѝ се молела… Месец по-късно момичето вече нямало нито една двойка, а останали четири тройки.
Таня престанала да отсъства от училище и да се държи грубо с възрастните. “Борбата за душата на човека започва още с раждането му и продължава и след като той премине в другия свят. Не спирайте да се молите”, каза свещеникът…
