Родителите ми се карат като кучета и котки през целия си живот. Баща ми е труден човек, направил е толкова много неща на майка ми по време на двадесетгодишния им брак, че ще ми е трудно да ги изброя сега. Когато го уволниха от работа, той започна да пие черно.
Беше трудно за майка ми и баща ми дори започна да вдига ръка срещу нея. Един ден тя не можа да издържи повече и го напусна. “Майка ми ми се обади със сълзи на очи и ме помоли за помощ. Напуснах съпруга си, но той отново ме преби.
Не искам да се връщам вкъщи, той превърна апартамента ни в истинско място за бездомници. Толкова много се е променил, че не знам как да го понасям.”Не можех да я оставя на улицата, затова се обадих на съпруга ми, който наскоро наследи едностаен апартамент.”
“Скъпи, мама е в беда, има нужда от помощ. Може ли да живее в едностаен апартамент? Не за дълго, само за няколко дни, а после ще се върне у дома. Разбира се, че може. Нека живее толкова дълго, колкото й е необходимо, няма да я оставим в трудна ситуация – каза ми Иван.
Заведох майка ми в апартамента и ѝ оставих ключовете. Със съпруга ми мислехме, че тя ще живее най-много седмица и ще се върне при баща си, но това не се случи. Изминаха осем години, а майка ми все още живее в апартамента на зет си.
Съпругът ми Иван искаше да я подари на сина си, тъй като той е възрастен и трябва да започне самостоятелен живот. “Синът ни вече си има приятелка, искат да се оженят, а тя е бременна. “Трябва да намерим място за сина ни, а майка ти не иска да си тръгне.
Реши този проблем и то бързо”, каза ми Иван. Възмутих се, защото от думите му можех да заключа, че не го е грижа за майка ми. Той каза: “Майка ти е твоят проблем”. Живеем заедно от толкова дълго време, никога не сме делили проблемите си на наши и твои, а ето че той ми дава това.
Аз се обидих, а той как си представя решаването на проблема? Да изхвърля ли майка ми на улицата или какво? Не съм готова за това. Съпругът ми казва, че майка ми трябва да се върне при баща си, но това е невъзможно. Бащата е създал истинска ергенска бърлога в апартамента си.
Води си жени с лесни обноски и прекарва дните си в пиене с приятелите си. Майка ми е свикнала с тих и самотен живот. Смятам, че синът ми трябва сам да изкара пари за апартамент, а засега го оставям да живее под наем.
А майка ми вече е на 60 години, така че нека доживее дните си сама и в комфорт. Казах на съпруга си, че няма да изгоним майка ми. Той, разбира се, се обиди и дори не иска да говори с мен, но аз постъпих правилно.
