Аз съм учител. Преподавам английски език на ученици. Срещу заплащане. Официално. Плащам данъци. Уча вкъщи. Отделил съм стая за учене и го правя там. Така ми е по-удобно. Преди месец и половина съседът ми ме хвана.
– Здравей, съседе. Какво правят тези деца, които идват при вас? Не дай си Боже, съседите да чуят, че съм лекар. Те ще ме измъчват с молби. Имаме съсед, който е ветеринарен лекар. Така че хората тичат при него за инжекции. И какво от това, че ветеринарният лекар знае как да прави инжекции?
Ето защо не си направих труда да се шифровам и обясних: “Не. Аз съм учител. Преподавам английски език на деца. Мислех, че съседът ми ще ме остави на мира. Но не, тя нападна грешния човек.Тя веднага реши, че трябва да работя и със сина ѝ.
По съседски. Тоест, безплатно. Мислех, че на момчето трябва да се обясни само една тема. Но, както се оказа, това не беше така. Съседката искаше да науча сина ѝ от нулата. – Не. Ученето на език от нулата е много работа, а аз няма да работя със сина ви безплатно.
Но като съсед мога да ви направя отстъпка. Като разбрала, че няма да може да обучава сина си безплатно, съседката избухнала: “Вие, капиталистите, искате да печелите от бедните. Ще устроя нещо, което ще ви накара да се почувствате зле…
От този ден нататък броят на учениците намалял. А тези, които дойдоха, поискаха да присъстват в класната стая. Бях изненадана от това и попитах една баба, която също изрази желание да присъства на занятията на внука си:
“Каква е причината за вашето желание да присъствате на уроците? Оказа се, че съседката дебнеше родителите на моите ученици и им разказваше ужасяващи истории, като казваше, че синът ѝ е учил при мен, но тя го е махнала и го е завела при друг учител.
А причината е, че аз бия и псувам учениците си. Ето защо родителите се притесняват за децата си. Няма да се опитвам да убеждавам родителите. Просто ще съдя съседа си. За клевета.