След сватбата дъщеря ми и зет ми заживяха в къщата на майка ми, която тя остави на внучката си с условието, че момичето ще получи къщата, когато се омъжи.
Отначало те живееха там добре, но възрастта на къщата се усещаше: някои от стените бяха буквално изгнили, а прозорците понякога се чупеха от вятъра.
В резултат на това двойката решила да започне да пести пари, за да се премести в собствена къща, в града, в по-добра и по-надеждна къща.
Дъщеря ми обаче не работеше, а заплатата на зет ми не беше достатъчна, за да спестим за нова къща възможно най-скоро. По съвет на дъщеря ми реших да продам къщата си.
Намерих купувач, дадох парите на дъщеря ми и зет ми и те вече си купуваха къща. Тъкмо се канех да си събера нещата и да се преместя при тях, когато дъщеря ми ме попита къде отивам. И аз й казах, че се премествам при теб, къде другаде мога да живея?
И тя каза, че новата им къща е малка. Има една спалня за тях, една за детето и хол за гостите от други градове, които отсядат там, така че просто нямало място за мен.
В резултат на това трябваше да се преместя в къщата на майка ми и въпреки че не се чувствам съвсем комфортно тук, съм най-недоволна, че собствената ми дъщеря постъпи така с мен.
