Женя току-що се е прибрала от работа. Цял ден си е мислила как ще се прибере у дома, ще легне на удобния диван и най-накрая ще си почине. Но дъщеря ѝ наруши спокойствието ѝ, като ѝ напомни, че трябва да отиде на родителска среща.
“Нина, мама е много уморена и не може да отиде. Съжалявам”, каза Женя с надеждата, че дъщеря ѝ ще я остави на мира. “Мамо, защо аз не мога да отида, а ти можеш? Отивай, отивай, а аз ще направя кнедли за теб и татко”, каза момичето и тръгна нататък.
Женя само въздъхна уморено при това предложение и не каза нищо повече:”Добре.” Обикновено по време на срещите тя седеше в ъгъла, уморено гледаше часовника си и чакаше тези майки да приключат с хвалбите колко добри са децата им, колко умни са и как заслужават по-добър клас.
Особено я изнервяше ръководителят на родителския комитет. Случи се така, че синът ѝ се справяше добре в училище и това беше чудесен повод за нея да държи другите майки отговорни за слабите резултати на децата им. А сега беше ред на Женя.
Според ръководителя на комисията техните конкуренти са клас А и те спешно трябва да подобрят представянето си, за да ги настигнат. И заради няколко ученици, сред които и дъщерята на Женя, те не успели да го направят. Последната капка беше, когато нарече Нина глупава.
Да, момичето не получава отличници, но е доста способно, няма нито една двойка. – Не бих правила такива изказвания, особено ако знаех къде живееш – каза Женя, стискайки зъби. – Е, знам, живеем в една и съща къща, на една и съща площадка, но това не променя времето.
Дъщеря ти трябва да си събере главата.” – Трябва ли да ти казвам как синът ти си събира главата, дотолкова, че дори можеш да го чуеш как плаче през стената ти? Или начинът, по който ти и съпругът ти се карате по цял ден, това също ли допринася за здравия разум на сина ти, Луда?
При това мъжагата погледна Женя гневно, сякаш щеше да я нападне, но тогава Женя само я погледна нагоре-надолу и излезе от класната стая. Да, Женя я постави на мястото ѝ в голяма степен и тя имаше ново извинение да не ходи на родителските срещи.