Живях със съпруга си пет години, след което се разведохме. Обещах си, че никога повече няма да се омъжа. Бракът се оказа истински труд за мен. Преди брака бях успешен адвокат. На една от срещите се запознах с мъж, с когото скоро започнах да се срещам.
Започнахме да живеем заедно и една година по-късно забременях. Беше неочаквано, но реших да родя. Бременността вървеше добре. Забелязах обаче, че съпругът ми започна да се дразни без причина. Дърпаше ме за ръката или започваше да крещи.
Видях едно много зряло, прекрасно момче.Детето беше много спокойно, така че можех да съчетавам работата и семейството с лекота. Един ден след работа съпругът ми каза, че иска да поговори сериозно с мен.
Същата вечер ми каза, че не иска повече да ходя на работа, че трябва да остана вкъщи и да отглеждам сина си, докато порасне. В противен случай щял да ми отнеме сина и щяхме да се разведем. Беше много груб и решителен.
Нямах друг избор и реших да отложа работата си в името на семейството си. Но, за съжаление, решението ми не промени нищо. Съпругът ми продължаваше да ми досажда за дребни неща, за това защо не е измита чинията, защо не е изгладена ризата ми.
Отначало само викаше, а после започна да вдига ръка срещу мен. Съпругът ми взе телефона ми, изключи интернет вкъщи и заключи мен и сина ми в къщата, за да не мога да избягам. Реших да избягам от него. Родителите му ми помогнаха.
Те имаха ключовете от къщата ни. Един ден ни дойдоха на гости без предупреждение и ме видяха със синини. Разказах им всичко и ги помолих да ми помогнат. Свекърва ми ми помогна да опаковам нещата си, а свекър ми ни закара до съседен град, откъдето със сина ми отидохме още по-далеч.
Намерих си къща и бързо се настаних. Обещаха да се справят със сина си, не го бяха възпитавали така. Сега съпругът ми ще отговаря за действията си. Бях много благодарна на роднините си, че не ме оставиха в труден момент.
