Оля обичаше да пие, особено през уикендите. Ходеше в един клуб с приятелите си от детството, двамата си братя Вадим и Денис, за да се забавляват. Забавлението приключило на сутринта, но братята се напили толкова много, че някак си успели да вземат такси до вкъщи.
Охранителят на клуба познаваше Олга отдавна, затова ѝ извика такси. Когато таксиметровият шофьор я откарал до вкъщи, тя била в състояние на шок, напълно извън себе си. Таксиметровият шофьор я настани на една пейка близо до входа, до един бездомник.
-“Виж, ти ще бъдеш свидетел. Ще направя снимка с камерата на телефона си, на която ще взема точно сумата, която тя дължи за таксито. А на сутринта, когато се прибере, ще можеш да ѝ обясниш. Бездомникът кимна одобрително.
Таксиметровият шофьор го заснел как взима определена сума пари за пътуването и потеглил. Настъпила сутринта. Оля се събуди с ужасно главоболие и се мъчеше да се изправи. – “Значи не съм вкъщи?” – попита тя, изтрезнявайки почти веднага.
– “Не, таксиметровият шофьор те остави на пейката, а аз останах да седна до теб, за да не ти се случи нищо страшно през нощта” – обясни бездомникът и ѝ разказа историята на таксиметровия шофьор. Оля провери парите в портфейла си и всичко беше там, с изключение на таксата за таксито, така че бездомникът не лъжеше.
– “Дядо, благодаря ти, че не ме остави…” -О, не, дъще. Сега има много хора, които се разхождат през нощта, би било опасно да те оставя. Оля се почувства виновна през нощта, чудейки се защо е трябвало да се напива толкова много.
И ето че се появи един бездомник, който не крадеше, а помагаше. Исках да му помогна в замяна. – “Дядо, какво стана с теб? Все още ти куца кракът. – “Миналата седмица някакви негодници направиха нещо с крака ми и той започна да ме боли.
Оля веднага извикала линейка и докато я чакали, дядото разказал историята си. Оказва се, че през годините е работил на север, а когато се върнал в селото, се оказало, че жена му е продала къщата му, взела е всички пари и е заминала.
Така че той останал на улицата. Седмица по-късно го изписват от болницата. Но помощта на Оля не свършва дотук. Тя намерила на дядо си работа в църквата и той започнал да поправя мебели, да реже дърво, да работи като дърводелец и да прави каквото може.
В замяна на това той живеел в манастира и се хранел добре. След тази случка с дядо си Оля спира да пие. В края на краищата дядо ѝ я беше спасил веднъж от мошеници през нощта и можеше да няма втори път. Затова Оля е благодарна на съдбата, че го е събрала с един бездомник.
