По време на проверката на багажа на възрастна жена, офицерът забеляза нещо странно на скенера и нареди да се отвори куфарът: това, което намериха вътре, шокира всички.
Бабата изглеждаше уморена, но добродушна. На паспортния контрол тя тихо разказа, че лети при внуците си за зимата — отдавна не се бяха виждали, липсвали ѝ, затова решила да ги посети. След проверката на документите спокойно тътрузна стария си сив куфар към лентата за проверка.
Служителят по сигурността, млад мъж в униформа, наблюдаваше внимателно екрана на скенера. Той се прозя и пропускаше куфар след куфар, докато не видя на монитора странна картина: вътре в един от куфарите имаше нещо необичайно.
— Почакайте… — промърмори той, вглеждайки се. — Какво е това там?..
Той вдигна глава и погледът му се спря на възрастната жена с кърпа на главата, на която принадлежеше странният куфар.
— Мадам, какво носите?
— Нищо особено, — отговори тя спокойно. — Просто подаръци за моите внуци.
— Мадам, — намръщи се офицерът, — виждам, че лъжете. Какво има вътре?
Жената спусна очи. Ръцете ѝ започнаха да треперят. Страхуваше се от нещо.
— Няма нищо… Казах ви.
— Тогава ще трябва да отворя куфара, — каза твърдо офицерът.
— Нямате право! Няма да ви кажа кода на куфара! — възкликна тя.
Но вече беше късно. Офицерът взе клещите, заключващият механизъм щракна и куфарът се отвори — и всички около тях застинаха.
Вътре в куфара имаше…
Три живи кокошки. До тях беше изсипана шепа зърно и стара парцалена кърпа, с която бабата очевидно ги покривала по време на пътуването. Едната кокошка тихо кудкудякаше, другата се опитваше да излезе навън.
— Това са… живи кокошки, — промълви офицерът с учудване.
— Да, — спокойно отговори бабата. — Казах ви, че нося подаръци за внуците си.
— Мадам, знаете, че превозването на животни без документи е забранено!
Бабата тежко въздъхна:
— Просто исках внуците ми да ядат прясна супа. Там всичко е скъпо, а аз сама отгледах тези кокошки, те са добри, домашни…
Служителят не знаеше какво да каже. Погледна към колегата си — той само вдигна рамене. След кратко обсъждане началникът на службата реши, че кокошките ще бъдат предадени на ветеринарната служба на летището, а срещу бабата ще бъде съставен протокол.
Докато служителите внимателно изваждаха птиците от куфара, възрастната жена плачеше.
— Простете, не исках да направя нищо лошо…
Офицерът отвърна меко:
— Разбираме ви, мадам. Но правилата са еднакви за всички.
Кокошките бяха поставени под карантина, а по-късно местна ферма се съгласи да ги приюти. На бабата ѝ беше разрешено да полети, но без „подаръка“ си.
Точно преди излитането тя тихо каза на офицера:
— Кажете им да не забравят — тези кокошки са мои.
Младият мъж се усмихна за първи път през деня и отговори:
— Обещавам, мадам. Те ще бъдат в сигурни ръце.
