Аня почти ме завлече насила в службата по вписванията, а това, което разбрах 2 месеца по-късно, ме шокира толкова много, че все още не съм се възстановила.

С Аня ме запозна наш колега. Не мога да кажа, че бях луд по Аня. Не знам как и защо, но започнахме да се срещаме. Тя ме обичаше много и аз го знаех. Вероятно именно нейната любов ме държеше близо до нея, а не моите чувства. Аня беше истинска скука.

Тя можеше да провали целия ми ден, като ми каже, че косата ми не е по правилния начин или че съм избрала неподходящи дрехи за театъра. Веднъж Аня ме помоли да върна тортата, която бях изпекла за нас на 14 февруари, защото според нея нямаше достатъчно пълнеж и тя смяташе, че това е дефектна торта.

Изобщо, година по-късно Аня започна да намеква за сватба и аз осъзнах, че няма да мога да живея с нея до края на живота си. Да, в началото забележките ѝ изглеждаха детински и забавни, да, понякога се чувствах комфортно с нея, но все още не я смятах за съпруга. Тогава Аня ми донесе тест с две лентички.

Отначало не повярвах, защото теоретично не можеше да е така, но тестът беше в ръцете ми. Реших да приема идеята, че ще трябва да прекарам остатъка от живота си до една скучаеща жена – манипулативна жена, която щеше да ме запази като дете, а не като себе си. Няколко седмици по-късно при нас дойде ново момиче, Катя.

Ако трябва да бъда честен, веднага ме привлече фигурата ѝ, а след това се запознахме и осъзнах, че се интересувам от нея не само външно. Имахме много общи теми. Можехме да говорим с часове.Един ден дори не следях времето и след работа останахме с нея в едно кафене в продължение на четири часа.

Междувременно Аня беше много активна във всеки смисъл на думата и тялото ѝ не се променяше по никакъв начин. Един ден Катя ми се обади и каза, че трябва да поговорим отново. Оказа се, че са ѝ предложили да събере екип, който да работи в клон на нашата компания в друга държава, и тя първа спомена мен.

Това беше шанс, билет за нов живот, но когато казах на Ани, че заминавам в командировка, тя започна да плаче, крещеше толкова силно, че съседите почукаха, а след това моите и нейните роднини започнаха да ми звънят последователно и да изискват да остана с Ани. Така пропуснах шанса си и останах с Ани.

Два месеца по-късно попитах сегашната си съпруга защо не се е съгласила да отиде на акушерска консултация и защо коремът ѝ не расте. Както се очакваше, тя отново започна да плаче и каза, че ми е показала теста на някой друг. Мислела си е, че ще забременее, когато започнем да живеем заедно и времето на теста ще съвпадне, но това не се е случило.

Не ѝ простих, скъсахме, макар че Аня направи голяма покана за това. След това тя често ми се обаждаше и ме молеше да ѝ дам шанс, обаждаше ми се и майка ѝ, но аз си стоях на мястото. Оттогава минаха 12 години, а аз все още съм ерген. Така и не намерих Катя, нито в реалния живот, нито в социалните мрежи, и не бих могъл да обичам друга жена, макар че се опитах, обещавам.

Related Posts