Влад и Аня са женени от осем години. Когато са се оженили, те не са започнали да имат деца веднага. Те подходиха много отговорно към този въпрос. Решиха първо да спестят кръгла сума пари и едва след това да планират дете.
Не искаха да се сблъскват с финансови проблеми по време на бременността и след раждането на детето, искаха да се наслаждават на всяка минута с детето си. Влад мечтаеше за наследник, искаше да научи сина си да кара колело, да ходи с него на риболов и да го научи да се бие. Но един тест показал, че му се ражда момиче. Първоначално Влад изгубил ума си.
Това тъжно състояние обаче не трае дълго.След няколко дни той се връща вкъщи с големи пакети и купува на дъщеря си всякакви момичешки неща – фиби, ленти за коса, шапки. Аня се засмя, защото новородените все още нямат нужда от такива неща, но се радваше, че съпругът ѝ е приел бебето и е готов то да се появи.
Когато дошло време Аня да ражда, започнали контракции и съпругът ѝ я завел в родилния дом. Всичко минало добре, бебето било здраво, Аня била в добро състояние, но се случило нещо неприятно. По време на раждането акушерката няколко пъти нарекла Аня старица и това оставило лош вкус в устата ѝ.
Изглежда, че в днешно време е нормално да се ражда на трийсет и четири години и акушерката би трябвало вече да е свикнала с това, но тя й каза това и в крайна сметка това се превърна в психологическа травма. Изписването на Аня и дъщеря й беше незабравимо. Влад свърши страхотна работа. Балони, цветя, феи, фотограф, който е уловил тези моменти.
Бащата взе дъщеря си на ръце и почти се разплака. Това беше дългоочакван момент за него. А Аня само мечтаеше да се прибере у дома възможно най-скоро. През първите шест месеца Аня успя да се превърне от прекрасно и младо момиче в типична майка с небрежен кок на главата и вечно уморен поглед.
Факт е, че детето спеше само в нейните ръце, а съпругът ѝ не ѝ помагаше. Той само работеше, изчезваше в офиса. Когато се връщаше вкъщи, целуваше съпругата си, сядаше с дъщеря си за около петнайсет минути и след това просто си почиваше. Аня многократно казваше на съпруга си, че има нужда от помощ. Но Влад имал спор: “Дъщеря ти ще порасне и ще ти бъде по-лесно.”
Анна скоро се умори от тази ситуация. Тя решава да повика бавачка два пъти седмично за няколко часа и да се занимава с работата си. През това време успяла да отиде в салона, да пазарува и да се наспи. Скоро отпускът по майчинство на Ани приключил и тя с нетърпение очаквала да се върне на работа, когато съпругът ѝ започнал да говори за второ дете.
“Много обичам дъщеря ни и не искам повече деца. Сигурно си забравил, че съм почти на трийсет и шест години. Ако искаш, мога да родя, но ти ще си тази, която ще седи с детето в болницата!” – каза Ани. След това Влад не проговори на съпругата си в продължение на един месец. Тя не го помоли за това. “Ако иска, може да отиде при друга жена, която ще му роди дете. Ако го направи, аз само ще се уверя, че решението ми да нямам второ дете е било правилно.”
