Полицаите се смилили над бедната старица, която незаконно продавала на улицата. Но когато един от офицерите се навел и внимателно разгледал зеленчуците, жената била незабавно арестувана.
Полицаите получили сигнал за незаконна търговия на ъгъла на главната улица и веднага пристигнали на мястото. Но като видели безобидна бабичка с щайга зеленчуци, решителността им изчезнала.
Жената стояла до подредени домати, моркови и краставици, облечена в износен пуловер и избеляла пола.
— Бабо, знаете ли, че уличната търговия е забранена? — спокойно попитал един от полицаите.
— Знам, чедо мое, — въздъхнала тя. — Но ми трябват пари за лекарства за болния ми син. Той няма никого, а помощ няма откъде да чака. Всички тези зеленчуци съм ги отгледала сама, в градината си. Няма нищо лошо в това.
Полицаите се спогледали. Нарушението било очевидно, но им станало жал за старицата.
— Този път няма да направим нищо, — казал старшият. — Но, бабо, опитайте се да си намерите друга работа. Други офицери може да не са толкова добри, колкото ние.
— Да, да, разбира се, — отвърнала тя, видимо притеснена, сякаш нямала търпение те да си тръгнат.
— Щом така, поне нека купим нещо от вас, — усмихнал се единият полицай. — Да направим добро дело.
— Не, не трябва, мило дете, — побързала да отговори тя. — Имам си достатъчно купувачи.
— Много купувачи? — учудил се колегата. — Но наоколо няма никого.
— Е, идват сутринта, — засмяла се бабата, — просто не сте ги заварили.
— Добре, тогава ще вземем поне няколко домата, — настоял полицаят.
— Не си струва, синко, — отмахнала се тя, — оставете ги за другите.
Гласът ѝ треперел, погледът ѝ се лутал. Един от полицаите се намръщил, навел се и взел един домат от щайгата. Внимателно го огледал и изведнъж извикал:
— Арестувайте я. Веднага.
— Какво? Какво става? — попитал изненадено колегата.
Оказало се, че старицата…
Полицаят показал домата. На повърхността му имало миниатюрни следи от пробождания, сякаш някой е вкарвал нещо вътре с игла. Същите следи имало и по останалите зеленчуци.
По-късно при разследването станало ясно, че под прикритието на безпомощна бабичка жената всъщност разпространявала забранени вещества.
У дома ѝ открили сина ѝ — инвалид, който ги изготвял, а майката ги разнасяла и продавала, възползвайки се от това, че никой не би заподозрял треперещите ѝ ръце и старческата ѝ усмивка.
Светът отдавна се е научил да крие злото под най-безобидна външност.
