В къщата ни живееше много добро семейство. Неотдавна това семейство наследи къща от баба си и се премести в провинцията: дъщеря им беше посъветвана да диша повече чист въздух. Затова решили да избягат от шума и суетата на града. Двойката продава апартамента си и построява къща близо до къщата на баба си.
Майката била учителка по география в училище, бащата работел като счетоводител, а дъщерята учела в училище. Сутрин всички заедно излизали от вкъщи, а вечер се връщали в селото. Цялото си свободно време прекарвали заедно в домакинска работа и земеделие. Но майката започнала да забелязва, че момичето от време на време изчезва.
Освен това тя взема много храна от масата. Това е странно, защото тя яде много малко. Майката влязла в стаята на дъщеря си и видяла бележка на масата: “Ела вечерта в къщата на баба”. Тя се обади на съпруга си. Той се притеснил, защото почеркът не бил неин. Заповядал на жена си да си остане вкъщи и се втурнал към къщата.
Решил да се отбие в къщата на баба си, за да види с кого се вижда дъщеря му. В къщата той видял силуета на възрастна жена.Мъжът влезе в стаята. Когато дъщерята видяла баща си, била много изненадана, защото не била казала на никого. Възрастната жена пребледняла, но момичето я окуражило, като казало, че това е нейният баща и че не бива да се страхува от него.
Бабата се усмихна и каза: “Имаш прекрасна дъщеря, тя ми спаси живота.” От разказа стана ясно, че дъщерята на възрастната жена я е изпратила в старчески дом, от който тя е избягала. По това време дъщерята е напуснала къщата, а възрастната жена е била на улицата.
Така те се срещнали на улицата. Момичето дало на баба си пари за автобуса и й предложило да живее в дома им. По-късно двойката помогнала на баба й да се настани. Купуват ѝ храна и лекарства. Действията на дъщеря им доказват, че са на прав път в отглеждането на детето си.