Когато синът ми каза, че той и семейството му ще се преместят при мен за известно време, нямах нищо против, защото по това време апартаментът им се ремонтираше и съответно те не можеха да живеят там. По онова време нямах представа как ще се развият нещата. Още преди сватбата на сина ми знаех, че те ще бъдат некомпетентни родители.
Снаха ми забременя преди сватбата и по време на бременността дори не си помисли да се храни със здравословна храна, от която детето под сърцето ѝ толкова отчаяно се нуждаеше. Тя така или иначе не беше много спокойна и по време на бременността ѝ всяка наша среща се превръщаше в кавга.
След раждането на внука ми дори не ми даваха да го гледам, така че след раждането на второто ми дете дори не се опитах да се свържа с него. Но когато ги посетих, забелязах, че детето се възпитава в истински егоист и те изобщо не се грижат за диетата му. След като се преместиха при нас, се надявах, че ще успеят да намерят поне капка уважение към по-възрастните, но не, те ми крещяха дори когато бяха под моя покрив.
Снаха ми беше в декрета, а синът ми работеше. Печалбата му стигаше за изхранването на цялото семейство, но те все още ядяха някаква поръчана отвратителна храна от ресторантите.Един ден реших да коментирам, че разрастващата се организация има нужда от здравословна храна, но ми беше казано само да не си бъркам в чуждите работи.
След това в къщата цареше голямо напрежение и се чувствах като в общежитие. В цялата къща се грижех само за котките си, които живееха с мен от почти 5 години… Не ми се позволяваше да общувам с внуците си…
И един ден, по време на поредната кавга, снаха ми успя да каже на сина ми, че не ми пука за внуците ми, а че харча цялата си пенсия за котки. Бях бесен от тази наглост. Вие самият не ми позволихте да се грижа за три деца. Отсега нататък вратата на дома ми е завинаги затворена за тях (не и за внуците ми, забележете).
