Не знам през колко много неща трябваше да премина, за да отворя собствен бизнес, но разбрах едно: с бизнес не можеш да стигнеш далеч, особено ако не познаваш никого. Отворих малък магазин в селото, който ми носеше малък доход, въпреки че продажбите бяха добри, все пак трябваше да давам храна на съселяните си в замяна на пари, а най-често тези пари не се връщаха.
Освен това всеки месец плащах данъци и давах пари на полицията, за да ме остави на мира. И така разбрах, че има алчни и безсрамни хора, които се опитват да се възползват от чуждото добро.Всеки месец началникът на селския съвет идваше в магазина ми и казваше, че събира пари, за да помогне на многодетни семейства.
Всеки месец давах прилична сума пари, но знаех, че нещо не е наред и че парите не достигат до хората, за които са предназначени. Един ден , когато ръководителят дойде отново да поиска пари, поисках да ми покаже списък на многодетните семейства, които се нуждаят от помощ. Когато видях имената на пияниците, изпаднах в ярост.
Дадох им ясно да разберат, че повече няма да им давам нищо, че ако децата им имат нужда от училищни пособия, мога да ги купя и да им ги дам, но няма да им дам пари. Реших да съдя този ръководител, който безсрамно просто избира селяните и иска пари, уж за техните нужди. Но аз знам, че всичко отива в неговия джоб и оттам им дава само толкова, колкото да си купят бутилка водка.
Искам да сложа край на цялата тази история. Ако те не искат да живеят нормално и не ценят човешкия труд, трябва да бъдат наказани. Вярвам, че мога да постигна справедливост, и се надявам, че много жители на селото ще ме подкрепят в този труден въпрос. В края на краищата, аз се опитвам да постигна справедливост за всички нас.
