Наскоро се сблъсках със странна ситуация, която ме вбеси, и не можах да се сдържа да не кажа няколко думи на тази жена. Със съпруга ми решихме да излезем на малка разходка, взехме дъщеря си и сина си и отидохме в парка да се поразходим. Дъщеря ми взе една розова количка и бебето си със себе си на разходка и тогава Ирина поиска вода, а съпругът ми каза, че той и дъщеря му ще отидат за вода.
Аз ги чаках със сина си, седнала на една пейка. Докато чакахме, синът ми взе количката на сестра си и започна да си играе с нея, говорехме си, той ми задаваше много въпроси и тогава една жена се приближи до нас и започна да ме засрамва. – Не се ли срамувате от себе си, че седите тихо, докато синът ви си играе с розова количка?
Лошо ли ви е да му купите кола, за да не си играе с чужда количка?” Жената каза: – Извинете, но (М/В), първо, наша работа е каква играчка да дадем на детето си, и второ, това е количката на дъщеря ми. Мъжете трябва да бъдат възпитавани от детството си да помагат на слабия пол”, отговорих аз.
Започнахме да спорим с нея, стигна се дотам, че тя започна да ми крещи, повиши тон и аз учтиво ѝ казах, че няма право да налага гледната си точка. Тя започна да казва, че това не е мъжка работа, че трябва да ме научи, че един мъж трябва да знае кое е мъжка работа и кое е женска работа.
По това време дойдоха съпругът ми и дъщеря ми и преди да си тръгна, учтиво казах, че държа на мнението си и че не бива да налагам гледната си точка на другите. Съпругът ми стоеше и гледаше мен и тази жена и в това настроение излязохме на разходка.
