Майката на малката Настя дори не е закарана навреме в болницата: тя умира в линейката. Момичето останало само с баща си, който след раждането на дъщеря си дори не взел участие в отглеждането ѝ в продължение на три години от живота ѝ.
Осъзнавайки, че Настя ще му бъде в тежест, той решава да остави дъщеря си при родителите на починалата си съпруга. Той буквално захвърлил дъщеря си пред портата на свекърва си и свекъра си. Просто напълнил няколко торби с детските дрехи и играчки на Настя, качил я в колата и я оставил на тях.
Родителите на починалата жена дори нямали време да излязат от къщата. Мъжът веднага разтоварил чантите от колата, хлопнал вратата и си тръгнал, без да каже каквото и да е. Бабите и дядовците били шокирани от ситуацията. Беше им тежко с малко дете, но въпреки това влагаха сърцата и душите си в Настя.
Настя също ги обичаше. Тя беше много привързана към тях. Обичала да се грижи за градината, да се учи да готви с баба си и се влюбила в живота на село. Когато Настя тръгва на училище и се научава да чете, страстта ѝ към книгите се пробужда. Тя се справяла добре в училище и учителите ѝ посъветвали старите хора да помогнат на внучката си да избере бъдещото си образование.
Тя постъпила в университета заради златния медал, който получила в училище. Избрала е да се занимава със селскостопанска икономика. Завършва университета и отказва предложение за следдипломна квалификация.Настя се връща в селото на баба си и дядо си, оглежда го и взема заем, за да построи ферма и свинарник.
След това започва да работи усилено, за да възстанови инфраструктурата на селото. Отишла в местния център за заетост, за да намери работници. В екипа имало един мазач, който работел много добре. Той дори не се интересуваше да му се плаща.
А след това мъжът дори поискал да му се плати минималната сума само за храна. Когато Настя разбрала за този странен работник, тя решила да се срещне с него и да поговори. Тя искаше да разбере причината за неговото поведение. Докато говорел с нея, мъжът се разплакал и се извинил.
Той казал, че много й съжалява, нарекъл я своя дъщеря и я помолил да не го отблъсква. Вечерта Настя разказала на баба си и дядо си какво се е случило през този ден. След като им разказала, баба ѝ тъжно поклатила глава и ѝ казала да прости на глупака.
