Оставих жена си и сина си в селото и два дни по-късно, в един часа сутринта, синът ми се обади и ми каза нещо, от което почти ми падна челюстта.

Върнах се вкъщи от селото, където живееха родителите на жена ми. Жена ми и синът ни Витя останаха там, за да помагат на старите хора в домакинската работа. През първите две нощи просто не можах да заспя и едва на третата разбрах защо. Оказа се, че ми липсва хаосът, който Витя създаваше, преди да си легне.

Точно преди да си легне, той смяташе за свой дълг да организира операция за превземане на дивана със зелени войници. Освен това беше необходимо незабавно да надуе балона, който до сутринта щеше да бъде още по-надут.

След всичко това той имаше зверски апетит и заедно с мен надничаше в хладилника в търсене на нещо “вкусно”.След това, бягайки от Маша, моята съпруга, и съответно от неговата майка, се уморявахме и накрая си лягахме. В продължение на няколко нощи не можех да затворя очи.

Един ден, в 2 ч. през нощта, жена ми ме повика, но когато чух пискливото й “Ало?”, разбрах, че това е моят Витко. – Татко, няма да повярваш! Това се случи тук!” – в гласа му ясно личеше, че е бесен от случилото се. Тогава разбрах, че ужасно ми липсват. – Жираф в селото! В нашето село!

И той я отнесе!” Той говореше откъслечно, както обикновено. “Кой кого отнесе?” “Жирафът открадна кифлата!” “Разкажи ми повече”, не знаех какво да очаквам от разговора ни. “Леля Кристина сготви кифлата и я сложи на перваза на прозореца на третия етаж, и тя оживя! То имаше очи, уста и груб глас.

И изведнъж на прозореца се появи един жираф и поиска да го изяде! – Ех, а какво стана с кифлата? – Ами кифлата запя и докато жирафът се разсейваше от гласа на кифлата, той се спусна по дългия врат на жирафа и като се люлееше на люлката пред къщата, отлетя далеч, далеч!

– А жирафът не го преследваше, нали? – Още не знам. Ще го разбера утре. “Лека нощ!” – отвърна синът ми и закачи слушалката, без да дочака отговора ми. “Лека нощ, сине – казах аз, докато телефонът звънеше с кратки звукови сигнали. Тогава Маша ми се обади обратно: “Е? Как ти харесва приказката за лека нощ? “Ще спиш ли като бебе тази нощ?” – попита тя и се засмя. Иска ми се да можех да правя това всеки ден.

Related Posts